За палмите на Майорка и не само

От няколко години празнувам рождения си ден някъде по света, за да ми започне годината с нещо ново, непознато, вълнуващо и начисто.

Тази година знаех само, че искам да е на море. Много идеи минаха през главата ми, разлистих десетки оферти, събрах мнения и препоръки, но си избрах дестинацията след разговор с мой приятел, живеещ в Мадрид, с когото дискутирахме европейския морски въпрос и накрая, като го попитах: Добре де, Веско, колко дни да си взема на Майорка – 5 или 7?, той ми каза: Ти пък! 15, разбира се!!!

Започна се: хотел, самолети, екскурзии... И на 9 май 2013 се озовахме в едно селце на 9 километра на югозапад от столицата Палма с най-стръмните улички, по които някога съм вървяла – Portals Nous.

Хотелчето, както повечето на острова, беше хепи соц, но пък гледката от терасата си заслужаваше - море, иглолистни, широколистни и... палми.

В селото имаше няколко залива със ситнопясъчни плажове с кристална изумруденосиня вода и голямо яхтено пристанище.

Повечето големи и хубави къщи с терасирани дворове се продаваха, заради новия закон за данъците. Е, яхтите пък бяха 2 и дори 3 пъти по-скъпи и от най-скъпите къщи:-) Въпрос на избор. 

Ако искате наистина да си починете, това село е чудесен вариант. Моето желание беше и да си почина от ежедневното френско влияние, което вече 10 години оцветява деня ми;), но... Попаднахме някак си в голям и пълен хотел, чиито гости не-французи бяхме не повече от 10. Но пък местата, на които бях, и хората, с които се срещнах, ми позволиха да се израдвам на живата комуникация на любимия си испански:-)

Разходката до столицата си е цяло приключение. Междуградският транспорт се движи подобно на нашия градски в навечерието на Коледа: чакаш час-два - от нийде взорът надежда не види! И а-ха да си тръгнеш, съзираш в далечината 4 автобуса един след друг. Но не спират, защото са пълни с хора от предните спирки. Имат обаче сайт, в който промените и разписанието не са актуализирани от преди кризата. Ама няма нужда - и без друго никой не го спазва. Принципът на движение е Когат' стигнем! ;) Най-търпеливите устискахме 3 часа, купихме си билетче от иначе вежливите и със състезателни наклонности шофьори и... ето ни в Палма.

Катедралата се намира срещу крайбрежния булевард 

и от нея започва историческата част на града. Уличките са тесни, живи, цветни,

с интересни сгради,

 

чудесни вътрешни дворчета,

гонещи се арки,

 красиви кътчета за отдих,

 

 

вековни маслинови дървета,

романтични прозорчета,

 

или такива, от които можеш да излезеш направо на улицата, ако не ти се слиза до входната врата:-)

Определено са майстори на кованото желязо

и на това да направят от метал красива, дори една обикновена улична шахта. 

И в Палма, като във всеки испански град, си имат Plaza Mayor, от където тръгват всички търговски улички.

На връщане решихме да хванем автобуса от първата му спирка... И с право - при все тълпите по следващите спирки в града, той не спря на нито една от 16-те, преди площада в нашето селце. 

Един от дните посветихме на организирана комбинирана екскурзия из острова, която се оказа неповторимо преживяване.

Този път ни чакаха с голям автобус 10 минути преди уговорения час на спирката до хотела. Минахме през още няколко хотела, за да съберем всички записали се и се отправихме към малка гара извън Палма. Там се качихме на ето този дървен влак от 1928 година - в отлично състояние и в изправност!

Влакът мина през 15 тунела в планинската верига Tramuntana, където видяхме най-големите портокалови и лимонови градини. Спря на възвишение, от което се открива чудесна гледка, и всички пътници бяха поканени да слязат за фотопауза.

След влака се прехвърлихме на трамвай от същото време,

с който прекосихме градчето Sóller и стигнахме  до пристанището му. 

Там се качихме на корабче и в следващия един час се насладихме на най-красивите гледки на острова, на които попаднахме, за да стигнем до залива на Sa Calobra.

Тук морето среща величествена планина с множество пещери.

Естествените прозорци в тунелите разкриват приказни кътчета.

И накрая се стига до делтата на някогашна река, от която сега са останали само облите камъчета по дъното

и тук-там някое заводнено местенце като от кадър от филм.

Sa Calobra е място, което събира в едно вода, камък, въздух и дърво. И  нито един от тези елементи не се връзва с останалите като вид, а в същото време са част от една неотразима еклектика!

Пътят ни за Палма мина през най-невероятния участък от 24 км с размер персон и половина - безкрайна върволица от 180-градусови завои, който изминахме за малко повече от час.

Невероятно изпитание е за всеки шофьор, предвид факта, че повечето предвижващи се не са с автомобили, а с велосипеди.

Не намирам подходящо сравнение за извънземните умения на нашия шофьор. Но ако всеки разбираше от това, което работи, толкова, колкото този човек, светът щеше да е на светлинни години напред в развитието си. 

И с една последна разходка до яхтеното пристанище на Portals Nous, се сбогувах с най-големия от Балеарските острови, започнала следващата си година с нещо ново, непознато, вълнуващо и начисто.