До Прага през Берлин и Дрезден

Докато се чудех дали да пътувам до Берлин или до Прага за този си рожден ден, някак по поръчка пред очите ми попадна небезизвестната фраза „и двете, чадо, и двете“. Не ми трябваше много – проверих полети, влакове, автобуси. Оказа се, че разстоянието между точка А и точка Б се изминава само за 4 часа и освен това пътьом, по средата, седи и примамва към себе си китният Дрезден.

Не толкова туристическата дестинация Германия отдавна ме спечели като турист - още когато по повод завършването си на НАТФИЗ реших да си подаря десет дни в най-зелената страна, в която бях стъпвала, по покана на моите прекрасни приятели и домакини в Бон Галя и Жоро. Тогава ми стана ясно, че след всичките хубости, които срещнах по немските пътища, няма как да не се върна, за да си взема още малко впечатления и емоции от там. И ето ме, шест години по-късно, със самолетен билет София-Берлин-София в ръка и с още три влакови: Берлин-Дрезден, Дрезден-Прага и Прага-Берлин.

Тегел не е най-приветливото летище на света, но пък транспорта от и до него, и изобщо транспортът в Германия, е едно от многото отлично уредени неща в държавата. 
С билет за градския транспорт още първия ден стиганхме до Потсдам – градът, който привлича най-вече с парка Сан Суси, състоящ се от няколко двореца, най-известен сред които е едноименният замък – любимата дестинация на крал Фридрих Велики. 

Новият дворец е голям бароков замък и се намира в края на парка от оранжерии, лабиринти, тунели – зелено, до където ти поглед стига.

При все капризите на времето, които ни съпътстваха през всичките седем дни, разходката из това приказно място стартира пътуването ни по особено вдъхновяващ начин.  

Берлин ни подари един от малкото си слънчеви дни за месеца, след като за 10 минути успя да ни намокри основно. Разделеният в продължение на 28 години град с дълга 155 км стена, днес назидателно е оставил спомена за човешкото безумие: по цялата й дължина се виждат вкопаните основи с таблеката "Берлинска стена 1961 – 1989".

Преди 3 години, след дълги полемики, една сутрин, преди разсъмване, стотиците кръстове на Чарли чек пойнт в памет на разстреляните, опитали да преминат стената, са изринати с булдозер и сега е останала възстановката на самия пропускателен пункт - руски и американски войник на пост. 

Иначе там, където са били главните квартири на СС и на Гестапо, днес стената седи почти непокътната и „пази“ Музея на терора.

Последното място, което ми дооформи бодливата буца в гърлото, наред с дотук изброените, бяха бетоновите блокове на Мемориала на убитите в Европа евреи - 2711 паралелепипеда с ралична височина, разположени на площ от 19 000 кв. метра.

И с това тягостното чувство от модерната немска столица приключи. Много различен от всичко това е примерно площад Потсдамер, където са централите на немските железници, на Сони и т.н. 

Атмосферата край Бранденбургската врата е особено приятна. Във връзка с нея Роналд Рейгън на времето призовава руския си колега: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, съборете тази стена!“… И когато това се случва през 1989 г., Бранденбургската врата става символ на обединена Германия. 

Там видяхме и вероятно единствените по рода си Траби лимузини.

Из купола на гордо седящия отстрани Райхстаг трескаво се разхождат туристи, записали се за „участие“ предварително.

Разходката по поречието на Шпрее, оставяйки Райхстага на заден план, е много приятна, стига да не духа мразовит вятър.

Вървейки по централния булевард „Под липите“, се отбихме до площад Жендарменмаркт, където огледално от двете страни на Концертната зала и статуята на Шилер стоят Френската и Немската катедрала.

По пътя към хотела се спряхме пред Фридрихщрасе палас – претендиращия за най-голям в Западна Европа театър, сцена - 2854 кв.м, която побира около 160 актьори на представление. А капацитетът на залата е 1891 места.  

Нямаше как да не ни направят впечатление светофарите в Берлин - човечето с каскета. 

Интересни са и шахтите, изобразяващи градските забележителности.

На Александър плац, под Берлинската кула - символ на града,

се намира и световният часовник, който показва времето във всички часови зони.

Островът на музеите е осеян с кранове и помпи и кипи бурна строително-ремонтна дейност за дострояване на всички сгради в първоначалния им вид.

Моето любимо място в града е площадът с Берлинската катедралата. В радиус на 100-200 метра срещнахме архитектурни образци на западната цивилизация, изникнали наново в първоначалния си вид след бомбардировките от Войната.

Като споменах любимо място, голямата ми изненада в това пътуване се оказа Дрезден. На влизане, пътьом от гарата до хотела, градът не даде особена заявка за това, което щеше да ни поднесе, когато стигнахме до историческата част. От всеки ъгъл изскачаха сгради бижута и ни оставяха без дъх:

Операта,

женската църква (в Германия в много градове има т.нар. жеснки църкви - фрауен кирхе),

площадът с галериите, катедралата и Академията по изкуствата

и разбира се Цвингерът.

А вечер Дрезден е приказно осветен.

Особено по поречието.

Дрезден има намигване към Берлинските светофари, но тук човечето е момиченце с плитки.

И въпреки константата като влизащия в костите ми студен вятър, в комплект със споходилия ни шест пъти за шест часа дъжд, нищо не успя да помрачи възторга ми от израсналия от руините на същата онази безумна Война Дрезден.

Рожденият ми ден ме заведе в Прага. За това бижу на централна Европа надали има човек, който да не е слушал, чел, гледал или ходил.

Единственото, което помних от първото си пътуване преди толкова години, беше Часовникът с дванадесетте апостоли. Площадът пред него се изпълва с непробиваемо стълпотворение, хванало здраво камери и фотоапарати в ръка, дебнейки минипредставлението на героите от часовника, които на всеки кръгъл час се подават от прозорчетата на кулата като на тур за овации. 

А ето как изглежда площадът около него през нощта.

Минавайки по Карловия мост и качвайки се на замъка Храдчани, пред нас се откри изумителна гледка към града. 

Разходихме се из Златната уличка на занаятите,

спряхме за почивка на места като това

с нашия страхотен домакин Веско по време на дъждовната ни, но изключително приятна разходка.

При падането на вечерта се насладихме на ето такива гледки:

към замъка Храдчани и Карловия мост,  

Вацлавския площад, 

и Танцуващата къща.

На следващата сутрин небето беше сърдито още с пробуждането ни

и решихме да направим разходка до Кутна хора – готическото бижу

 с най-красивата катедрала в Чехия.

От малките улички надничат малки скъпоценности като Каменната къща.

Близо до Кутна хора е единствената по рода си костница, чийто интериор е „украсен“ с костите на над 50 000 души, повечето от които жертви на голяма чума. Аз лично не влязох, но хората като цяло се прехласват по нея (не по чумата, по костницата). 

Последния ден в Прага имахме удоволствието да видим крепостния Вишехрад, от който отново се разкрива чудна гледка към града и към пивоварната Старопрамен,

както и аристократичния квартал Винохради

с широките улици и пищните сгради.

Върнахме се в Берлин, но този път в Западен, за да разгледаме Шарлотенбург в дъжда,

и да се снимаме за спомен с едно от многобройните берлински мечета.