Изкуството да си усложняваме живота
Обръщали ли сте внимание на това колко често се
опитваме да прочетем мислите на хората около нас и как действаме спрямо това
какво сме си съчинили, без да проверим дали наистина е така; как правим велики
генерални заключения от единични случаи; раздуваме нищожни проблеми до мащабите
на световна криза; вкарваме се в задължителните трябва рамки… Т.е. опитваме се по всякакъв начин да бъдем по-велики
сценаристи от самия живот и да играем абсурдни роли, с които биха се затруднили
дори светила като Антъни Хопкинс или Ръсел Кроу, а нашият потенциал далеч не
надхвърля възможностите на треторазряден аматьор от самодейна трупа в квартално
читалище. Тази изключително често срещана човешка склонност към усложняване на
живота е вдъхновена и грижливо отглеждана от т.нар. когнитивни изкривявания –
автоматично зародили се мисли в следствие на комплекси.
Ще ви представя няколко от най-често срещаните
изкривявания, а вие преценете с кои от тях и по колко пъти си разнообразявате деня. Най-простичкият
начин да изхвърлите тази непотребна торба с вълшебства
е да попитате директно. Трудничко е, ако не сте свикнали. Но стресът, който си
причиняваме благодарение на тях, спада до минимум, а енергията, която вкарваме
в това занимание, тече по абсолютно погрешен канал и после се чудим защо винаги
на нас ни се случват всевъзможни гадости и нещо не ни върви. Всеки има право да
живее както си иска, но мазохизмът определено не е верният път към душевния
покой.
Всичко или нищо. Този тип изкривяване е характерно за
хората, които обикновено са на двете крайности. Те използват абсолютни термини
като винаги, никога, всеки, никой…
- Ако не си взема изпита по езикознание с 6-ца, значи не ставам за нищо.
Когато хванете себе си в подобен капан или някой ви
заяви нещо подобно, задайте си (му) въпроса: Само това ли определя
стойността ти като човек и капацитет?
Свръхгенерализация – погрешно направен извод на базата
на частен случай.
- Една служителка в НОИ се отнесе отвратително с мен. Те там всички са такива.
Спокойно можете да контрирате, дори да го нямате в
опита си, с: Е, чак пък всички! Последния път една от тях се държа много
добре с мен. (На мен наистина ми се е случвало и то не една и не веднъж).
Омаловажаване на положителното, раздуване на
отрицателното. Това е прийом на хора, които в чисто бяло платно
виждат черното от пирончето, с което то е заковано за рамката. Те постоянното
отхвърлят позитивните аспекти на нещата в живота и се фиксират върху
негативното.
- Абе, може да е много начетена, ама знаеш ли каква е кучка, отвратителна е, изобщо не се занимавай с нея.
Наскоро ми се случи такъв човек да изроптае срещу меню
в ресторант, където предлагали САМО пържени и панирани храни. Знаейки какъв
черногледец е, си направих труда да изброя тези ястия. От общо 55 артикула,
тези, срещу които протестираше, бяха точно 6!!!
Четене на мисли. В тази дисциплина всички сме
олимпийци: аз си мисля, че ти си мислиш, че аз си мисля… И става едно
измислено мислене – ум да ти зайде!
- Колегата днес не е в настроение, сигурно ми е сърдит за нещо.
- Много ми е зле, но няма да си взема болничен, защото шефът ще си помисли, че се лигавя.
Вместо да се чудим какво се случва в чуждите глави и
да си вменяваме вина, да поемаме отговорност и какво ли още не, дали ще свърши
светът, ако попитаме какво всъщност се случва!?
N.B: Никога не питайте: Аз ли съм проблемът?
Адекватен отговор няма да получите.
Самосбъдващо се пророчество –предсказването на събития преди да са се
случили.
- Сега ще отида пак на спирката и ще изпусна автобуса.
Бъдете сигурни, че ако излезете с тази нагласа от
вкъщи, това непременно ще ви се случи. Накарайте мисълта си да работи ЗА, а не
ПРОТИВ вас. Формулирайте пророчествата си
в положителна форма и вижте какво ще се случи.
Черногледство, комбинирано със сложна равнозначност –
фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на
ситуацията като непоносима.
- Ако не отида да му купя бира, той ще ме зареже.
Ако този човек е с вас само, за да му служите за
дистанционно, каква е причината всъщност да сте заедно?
Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на
базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.
- Почувствах се толкова глупаво, като чух това. Значи съм глупак.
ТРЯБВА е най-ограничаващата ни рамка. Перфекционизъм към
себе си и хората.
Сменете трябва с ИСКАМ и проверете дали това
наистина е нещо задължително или пожелателно. Какво ще се случи, ако не го
направите?
Коментари
Публикуване на коментар