Хамлет отвъд времето и пространството

Реших да изпратя тази година в компанията на Хамлет, принц датски. Нарочно не бях чела, слушала или гледала каквото и да е за постановката, преди да вляза в салона. (Знам за виртуозното майсторство на българския зрител да заклеймява изкуството и да величае халтурата, която нищо не му казва. Ама се е изказал вещо!)  Мой колега от НАТФИЗ ме срещна скоро и ми каза: Моля те, иди да го видиш! Държа на твоето мнение. Искам после да поговорим за спектакъла.

И така се озовах в средата на първи балкон в Народния театър (режисьори като Морфов и Гърдев задължително се гледат от това място). Облечена изцяло в червено сцена – агресия, кръв, страст,...  или просто Явор Гърдев. Пред очите ми се възвиси изумителната сценография на Никола Тороманов, който няма да спре да ме изненадва с мащабното си мислене и креативност и който заедно с Даниела Олег Ляхова прави цялата визия на този спектакъл грандиозна – огромни инсталации, дъжд, прожектирани сцени, видени отгоре, които засилват в пъти внушението от случващото се на сцената, метална пътека над главите на зрителите, минаваща по средата на целия партер, по която идва и си отива духът на мъртвия крал, реки, мостове, гробове – цял един свят.

Живот на този свят вдъхва и съвсем точно подбраният актьорски състав. Само 5 години след завършването на Театралната академия, Лео Йовчев прави най-зрялата си роля до момента. Партньорството му с големите Светлана Янчева (Гертруда), Мариус Куркински (Клавдий), Валентин Ганев (Полоний) е истинско удоволствие за хората, които знаят как се случва такова взаимодействие в едно представление, и за другите, които просто усещат енергията на случващото се пред очите им. Внушението от брилянтната игра на актьорите е подсилено и от настръхващата музика на Калин Николов, съчетана с (не до там поизпети на караоке от Офелия – Весела Бабинова) песни на Адел.

И това представление, като всички грандиозни прокекти в българския театър, ще остане в историята с крещящи реплики от Осанна! до Разпни го! Голяма част от залата възмутено изви глава или свенливо прикри очи от повята на голия Хамлет, танцуващ обезумял пред своята любима. Други с погнуса цъкаха от гледката на къпещия се в кървавата баня танцьор в сцената с Мишеловката. А това беше най-добрата като замисъл и изпълнение Мишеловка, на която съм попадала, за чиято визия има заслуга друг голям сценограф – Венелин Шурелов. А хореографията беше една изключителна движенческа илюстрация на вилнеещата от сцената трагедия.

Много приятели и познати често ме питат дали да отидат и да гледат дадено постановка. За тази бих казала: Ако тежкият морал и моделите, според които живеете, ще ви попречи да приемете нещо разично от читалищното театро, което все още предлагат голяма част от мелпоменските храмове,  или си вземете билет за представление, за което ще забравите два часа след като сте го гледали, или си изберете комедия от българското Възраждане, поставена точно като от преди век и половина. Ако сте готови да отворите сетивата си за нещо, което ще ви накара да настръхнете, да се замислите и да си позволите лукса да видите посланието на Гърдевия Шекспир отвъд времето и простанството, гледайте Хамлет! Аз избрах второто.