Mariza и нейното Fado de Lisboa

Преди десет години чух една песен и един глас, които бяха съвсем различни от всичко, което познавах. И дъхът ми спря!

Песента беше Loucura (Лудост), а гласът – този на новата дама на португалското фадо, след Амалия Родригеш, Mariza.

Сдобих се тайно и полека с първия й албум Fado em mim (Фадото в мен) и от тогава португалската градска музика стана част от мен – любов, вдъхновение, страст, наслада,.. loucura!

В събота (1.12.2012) отидох за втори път да се потопя в тази моя лудост. Между другото за сега Мариза е единствената изпълнителка, която избирам да чуя отново на живо след изключителния й концерт преди години в зала България.

Този път дори Зала 1 се оказа малка за този глас и тази енергия. Три португалски китари, ударни и... ГЛАС! Фина, елегантна, непринудена, автентична, танцувална и безумно талантлива, Мариза накара цялата зала да пее с нея на португалски, да усети ритъма и звуците, събрани от Африка, Америка и Европа, да се потопи в една различна и неповторима емоция.

Контактът й с публиката на брилянтен английски, тънкото й чувство за хумор, отношението й към музикантите на сцената, както й цялата атмосфера, която успя да създаде още с първите две изпълнения, накара хората в залата да се почувстват специални и да усетят личното й послание към всеки.

Една част от песните чувах за пръв път, друга част бяха красиви концертни версии на добре познати  студийни записи, а трети – които слушателите разпознаваха от първия акорд, взривяваха залата, която затаяваше дъх и се наслаждаваше както на нищо друго до сега.

Голяма изненада беше появяването на сцената на Иван Лечев, който изкусно преля добруджанската песен Лале ли си, зюмбюл ли си в емблематичното  Meu fado, meu.

Текстовете на фадото обикновено са тъжни и сърцераздирателни и е голямо предимство човек да не разбира какво точно се пее:-) Но въпреки това силата на енергията, която носи тази музика, е истинска наслада за сетивата, особено поднесена от Mariza и нейния екип от изключителни професионалисти.