Олеандровата Малта

Само седмица, след като се бяхме върнали от главозамайващите с природата си (и не само) Хърватия и Черна гора, Wizzair взеха, че пуснаха за рождения си ден два билета на цената на един. Сърце пътешественическо не трае! Проверих цените на 2-3 места, които все още не бяхме посетили, и гледам: Малта, двупосочен 103 лв! Е, грехота е човек да изпусне подобно удоволствие! Без много бавене взех билетите, направих бърза консултация с колежка, също запален пътешественик, която скоро се беше върнала от там, запазих препоръчания хотел, записах си местата, които не са за изпускане и в оставащите няколко дни до полета разписах подробно програмата, както правя всеки път.

Още със слизането на летището особено ме впечатлиха цъфналите навсякъде олеандри (по-познати у нас като зокуми), които после видяхме, че наистина са покрили целия остров с цвят и аромат. 

Отлично уреденият обществен транспорт на смешни (по онова време) цени, те кара до всяка точица на основния остров. Ако искаш да посетиш някой от другите два - Гозо или малкия Комино, ползваш ферибот и после пак автобуси. Малта е една от най-туристически ориентираните страни, в която съм била, не само заради уредения транспорт, улични карти и други улеснения. Тук почти всички говорят английски, а ако случайно запецнат, всячески ще се опитат да ти помогнат: я с жето-мимика, я викайки някого от улицата да преведе, я заставайки пред автобуса, за да не тръгне, ако те видят, че търчиш с изплезен език да го хванеш.

Споменавайки двата острова, ще ви разходя първо до тях.

Комино е малко парче земя, което привлича с изумрудената си вода в Синята лагуна. Приятно е, но си заслужава да минете през него лятото, за да се потопите в в този воден рай. Гозо е по-големият от двата и, освен кристалните си води, предлага повечко атракции. Според преданията точно тук Калипсо държи Одисей 7 години. Най-красивата природна забележителност – Лазурният прозорец – за жалост вече е история след силна буря, която отнесе арката му в морето. Ние обаче имахме щастието да го видим и да отнесем спомена със себе си.

Главният град е Рабат или както англичаните са го кръстили след завладяването му – Виктория. Катедралата там е без купол, защото по време на строежа ѝпарите свършват. 

На връщане от Гозо разгледахме селището, в което е сниман филма „Попай морякът“, превърнато в интересна туристическа атракция за малки и големи. 

Старата столица Мдина или още наричана Тихият град, Укрепеният град, с над 4000-годишна история се намира в централната част на Малта. И днес градът е затворен зад стени, не се строят нови сгради, там живеят не повече от 300 души. Тихо, пясъчножълто, с тесни живописни улички и огради, от които надолу или нагоре лазят цветя. Само подковите на файтонджийските коне нарушават покоя.

Тъй като не съм гмуркачка, не отидох да видя известните за тази цел места, които казват, че също били приказни, но посетих колоритното рибарско селце Марсашлок. Вързани за кея пъстри лодки, накацали множество ресторантчета, предлагащи пресни морски дарове и местна риба, бриз и шум от вълни – място, на което си заслужава да се поизгубиш за няколко часа. 

Столицата Валета е елегантен град, който британският премиер Бенджамин Дизраели през 1830 нарича "Град на дворци, построен от джентълмени за джентълмени". Осеян е с барокови сгради, старинни площади, крепости, тесни улички с надвисналите характерни дървени балкони и множество туристи. 

От другата страна на Голямото пристанище на Валета, на три съседни полуострова, разделени от заливи, се извисяват Трите града:

Копискуа или Биргу, както се е казвал навремето,

Сенглеа или Л-исла

 и Виториоса или Бормла.

За разлика от Валета, Трите града не са толкова посещавани и са тихи и спокойни местенца, където необезпокоявани с паузи за кафе, потънахме с наслада в олеандровите градини с изглед към морето и столицата. 

Островите са места с особена атмосфера и очарование. Малта, Гозо и Комино са поредното доказателство за това. И макар да не изобилстват от безкрайни пясъчни плажове, на мен ми стигна усещането, че вървя по земя с вековна история, запазила и до днес духа, облика и приказната красота на малките градчета с тесни улички, величествени църкви и бастиони и всичко това окъпано в две морета – Средиземно и олеандрово.