Хайде, Холан(д)!

Като си поразгледах дейностите за 2018, особено туристическите, установих, че годината ми е също толкова холандска, колкото и френска. Затова реших да ви споделя малко впечатления и от тази най-северна част от Бенелюкс.

Ще започна с последното си, леко отминало във времето, посещение на Амстердам. Не помня кога се срещнахме за пръв път, но ми остана усещането за много повечето от 50 нюанса сиво небе, постоянно приплюващият дъждец, повсеместното редуване на миризма на марихуана, закуски и улични писоари, пищно преливащата плът от портокалова кожа, стегната в оскъдно и направо липсващо бельо, по витрините в квартала на Червените фенери… Тръгнах си малко сетивно постресната и доста позамислена. Но с всяко следващо посещение нещата придобиваха по-угледен вид. Е, не мога възторжено да възкликна: Аз обичам Амстердам!,

но знам, че хората, които са прехласнати по него, ще ми отговорят, че всеки има право да няма вкус J      

Множеството канали на река Амстел, които прорязват целия град, създават неповторимата атмосфера на пристанищните селища.

А накацалите по тях хотели и ресторанти на вода, са особена забележителност, която в Холандия се среща много често.       

Няма как да не се впечатли човек от начина, по който се внася покъщнината и изобщо по-едрите предмети, особено ако го виждаш за пръв път.

Така е по тези ширини с тесни пространства – всичко влиза през прозореца. А ако някъде сте срещали входна врата на последния етаж, към която няма нито стълба, нито балкон, това е входът за мебелите. Не е изходът за свекървата, дошла на кафе, както предположиха някои познати.      

Някога в Ефес ни бяха разказвали, че там била първата реклама на публичен дом. Тук също  можем да видим доста от нея по павираните улици.    

Градът определено е приятен, човек може с часове да се разхожда по малките улички, пеш или както всички правят – с велосипед, да се наслаждава на слънцето, когато го има, в парковете, да посети някой интересен музей и, ако е любител на постимресионизма, на всяка цена да сложи финалната поанта с Ван Гог музея.

Ротердам пък е един модерен град, изграден наново от руините след бомбардировките през 1940, когато оцеляват само две сгради – кметството и катедралата. Днес обликът му е особено интересен, заради смесицата от реставрирани от време оно сгради и такива - по последен писък не технологиите. В града няма две еднакви сгради. Всичко е различно и е кое от кое по-интересно. Очарователно седят старото пристанище

редом с огромните туристически лайнери,            

поочуканите стари (колко да са стари – на 60-70 години) сгради, до новите жилищни, както иновативни архитектурни решения за съвместяване на търговски центрове със забележителни тавани, по които са накацали прозорчетата на кухните на намиращите се вътре апартаменти.

Странни и леко стресиращи за мен бяха постоянно дрънчащите трамваи, които са с безапелационно предимство. Минават първи и отвсякъде. Дори новите блокове са строени покрай релсите така, че през партера на П-образна сграда да може да мине трамвай. Велосипедистите и тук, както и в Амстердам, са обичайните минувачи. Стана ясно, че пеш се движат само туристите, които, несвикнали с това всяка секунда отвсякъде да им изскача по някое колело, си плюят в пазвите или цветущо ругаят.

Ако не сте ги виждали на живо, то непременно сте чували за къщите кубове.

Много интересна, но не особено функционална хрумка. Някои от тях се отдават като хотелски стаи и апартаменти. А има и една част, обособена като музей, или по-скоро мостра, на това как би могъл да обзаведеш жилището си кубче, ако е твое и ако държиш да блеснеш в очите на незрящите и да се изкривиш от „престиж“. Но е уникално, спор няма.

Отстояща на няколко километра на северозапад, на самото море, китно се е разположила Хага. Звучащата различно на всички езици административна столица е приютила всички институции,   

държавни и международни, каквато е примерно Международният съд,

както и самата Кралица, която живее и работи там.

Тук също изобилства от  модерни нови сгради, от малки площадчета с кафенета и фонтани и много цветя навсякъде.

След като отлепите слисан поглед от осеяните улици с милионите стъпкани в краката ви изплюти дъвки (такова чудо не бях виждала), няма как да не забележите неповторимото улично осветление – металните, висящи на жици, лалета. Е от това по-холандско…!

Като споменах лалетата, няма как да не ви разходя и до върха на зрителната наслада – цветния парк Кьойкенхоф. Каквото и да напиша, колкото и снимки да покажа от там, все ще е недостатъчно, за да отрази неотразимото. Килими,

оранжерии,

обособени  кътове – цяло едно малко градче от цветя, което работи само от средата на март до към средата на май.

 Дори магистралите и дигите покрай тях на път към Кьойкенхоф изобилстват от цъфтящи саморасли нарциси и култивирани зюмбюли и лалета. Цветни поля, ширнали се отвъд възможностите на най-далеч виждащото око.

Дадохме дължимото и на най-стария холандски град, където през 1992 се подписва Маастрихтският договор, водещ до създаването на Европейски съюз. Пъстър и приятен е Маастрихт с веселите си пешеходни пътеки,

нестандартните си обувки и аксесоари,

с това, че истинският д‘Артанян загива именно там при обсадата на града в края на XVII в.,

с шарените си площади.

Напълно запазени са първите порти на града.

А най-изумително е, че първата в страната воденица, конструирана през XVI в., все още работи с пълна пара и мели брашно, от което приготвят няколко вида хляб и прословутите местни пайове, които можете да опитате в прилежащото ѝ ресторантче или в пекарната до него.

Та такава беше моята холандска 2018 – цветна, модерна, интересна и различна. Без излишни претенции и помпозност, но пък с много хубав остатъчен привкус.