Какво да правим с болката

Един възрастен учител се уморил от постоянните оплаквания на ученика си. Една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал учителят.   
– Горчив – отвърнал ученикът.      
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същото количество сол в езерото. Когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:          
– Пий сега от езерото.  

Когато водата докоснала устните му, отново го попитал:    
– Какъв вкус има?          
– Сладък – гласял отговорът този път.    
Тогава учителят седнал до младежа, който толкова много му напомнял на самия него на младини, хванал ръцете му и казал:          
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие... 

НЕ БЪДИ ЧАША! БЪДИ ЕЗЕРО!