Макар и не наесен, в провинция Хесен и малко по на юг (Франкфурт и Хайделберг)

Ако все още не сте посетили Германия, защото масовото мнение е, че тя не е чак толкова интересна туристическа дестинация, си позволете да се усъмните, при това дълбоко да се усъмните, в достоверността на твърдението. След като я открих преди 11 години, си намирам повод да се върна пак и пак и всеки път на ново място. През това време успях да видя Берлин, Дрезден (моя фаворит), Потсдам, Хайделберг, Бон, Кьолн, Дюселдорф, Вупертал, Триер и да поплавам с кораб по Рейн. Сега дойде ред на Франкфурт на Майн.

Решихме да попътуваме с експресен влак, защото беше най-бързият и удобен вариант от Брюксел. Озовавайки се на гарата обаче, с изненада зяпнахме срещу излизащото в червено съобщение: Влакът днес не се движи! Няма извинение, няма гише информация. Но чуваме, че пътниците за Германия могат да хванат влака за Лиеж. И толкова. Качваме се, но въпросът е: след Лиеж накъде? Слава на кондукторите, които завидно свободно говорят 4 езика и търпеливо обясняват на всеки как да стигне до там, закъдето е тръгнал. Или поне отчасти. Пообиколихме Белгия, сменихме няколко влака и най-накрая се озовахме на немска територия в Аахен (градът, за чиято гарова тоалетна мога да напиша похвално слово в отделен материал и от която дори ненадминато скъпите тоалетни в Лувъра имат доста какво да научат, но да не изпадаме чак толкова в битовизми). Тук най-накрая хванахме бърз влак – вече пълен с народ, а и ние си бяхме хора като за още един. Но пък този беше с 6 вагона по-малко.  Това е то: да си платиш за експрес, и да смениш един бърз и три пътнически влака, единият от които приличаше по-скоро на маршрутка с 2-3 купета вповече. Все си мислех, че само БДЖ е в състояние да предлага такива ненадминати бонуси – плащаш за 2 часа, пътуваш – 5. А имаше период, в който ремонтираха отсечката между Пловдив и морето и, за да стигнеш от Ямбол до отстоящата на 15 км Зимница, минаваш през Чирпан. Ей, на това му казвам панорамна обиколка! После разбрах, че бонусите при индийските железници пък се простират често до над 24 чàса. Така че поехме дълбоко въздух и си повторихме няколко пъти БДЖ-мантрата: Когат‘ стигнем!

Надвечер, вместо наобед, пристигнахме и се настанихме в много приятен хотел, навлякохме дъждобраните и без много бавене тръгнахме на разходка под обещания от синоптиците ръмеж и красивото драматично небе. Този път, за разлика от преди 3 седмици, когато Елзас ме хвана  неподготвена с неестествени за сезона високи темепратури, зимната шуба ми свърши отлична работа в Германия. Нищо че наближава средата на май. Вечерната разходка по широките улици, безкрайните пешеходни зони и зелени паркове беше истинско удоволствие. Това са сред многото неща, заради които толкова харесвам тази страна. А когато през града минава река, и то толкова широка и пълноводна, каквато е Майн, усещането за течението на живота е още по-истинско.

Zeil още от края на 19 век е една от най-натоварените пазарни улици в Германия, известна с големите и представителни сгради, по-голямата част от които са разрушени през Втората световна война. Впечатли ме архитектурната идея за фасадата на единия от тръговските центрове.

Различният облик на града определено се дължи и на множеството небостъргачи, седалища на корпорации, институции и на 30 банки, сред които и Европейската централна банка.

Römerberg  е основният площад в Стария град - 11 постройки, реконструирани през 1954 въз основа на оригиналните им планове от 15-18 век.

Тук е и старото кметство.

Чувството за простор, широта и въздух не ме напускаше на който и да е многолюден площад,

улица или по крайбрежната алея.

Но когато погледнах града от 200 м височина, 360-градусовата гледка, която предлага небостъргачът Майн тауър, просторът стана безкрай.

След всички тези хубости, които Франкфурт ни предложи, веселбата по влаковете и дъждът, който все пак на няколко пъти направи опити да спре, нямаха шанс да помрачат доброто ни настроение.

А освен това имахме обещание от повечето метеорологични сайтове за слънце и само 2% вероятност за дъжд в деня, в който решихме да посетим отстоящия на 50 мин. път  Хайделберг. 

Оказа се, че точно в същия ден преди 11 години съм била там за първи път. И както всичко в Германия – много ми хареса! Знаейки, че и моят съпруг ще го оцени и ще е запленен от чара му, навръх рождения му ден се отправихме към този разположен на долното течение на река Некар студентски град. Тук наблизо при разкопки са намерени останки от долна челюст на повече от 600 хил. години - най-старата находка на европейския континент на прачовек и единствената на т.нар. Homo erectus  (изправен човек).

На гарата (за която нямам и една добра дума за казване, затова пропускам) ни посрещнаха проливен дъжд и разкопани улици в ремонт докъдето ти поглед стига. Е, викам си, това са сигурно онези предвидени 2%. Ще повали, ще спре, а ние през това време да се поогледаме, да видим накъде да тръгнем, за да стигнем до стария град. То хубаво се поогледахме, ама от нийде взорът табела не види. Вероятно и табелите са били на ремонт. Дъждът се кротна и тръгнахме. С картата, която имахме, стигнахме на магия до някъде и питахме един гражданин за пътя нататък. Оказа се словоохотлив камерунец, който, докато ни съпровождаше, реши да ни разкаже за току-що сполетелия го пореден неуспех и за неволите си по наемането на квартира. Но пък ни изведе момчето на правия път и ни остави да се радваме на онази красота и атмосфера, която помня от преди. 

В началото на Стария град минахме покрай училище в час, в който децата си тръгваха. Всички сложиха каски и сигнални жилетки, всяко едно от тях се качи на спряното си на безкрайния велопаркинг пред сградата колело и потегли към вкъщи.

Университетът е най-старият в Германия и е от 1386, а библиотеката е една от сградите, която най-много ме впечатли.

Но това, което тук ме остави запленена, безспорно е кацналият на един от хълмовете замък и пътят към него.

Не знам колко бяха стълбите, по които стигнахме до горе, но интересното е, че дори по този, на пръв поглед неудачен за ежедневно щурмуване маршрут, живеят хора. И то в чудесни къщи с още по-приятни градини.

Построен през 16 век, замъкът е един от най-добрите образци на германската ренесансова архитектура. Разрушен е от французите по време на опустошенията, които нанасят на страната през 17 век и оттогава остава като най-голямата и зрелищна руина в Германия. Ето как е изглеждал някога.

А ето го и сега. Макар и руина, пак е внушителен. Дворът му е място за множество фестивали, постановки и концерти.

Изобщо в Хайделберг се усеща духът на изкуството, на знанието, на доброто мислене. Е,  предвидените 2 % дъжд се оказаха най-упоритият елемент от деня, който се изяви малко повече от 22 пъти. Но също толкова и слънцето проби близо 50-те нюанса сиво небе. Типично пролетно време за тези географски ширини.

И така, леко понамокрени, още по-леко слънцеогрени, но пък доволни и заредени от простора и от атмосферата на Германия, си взехме довиждане до следващия път на ново място.