Algarve = на запад, в рая

Когато преди 7 години решихме, че Португалия ще е дестинацията за нашето сватбено пътешествие и я обиколихме надлъж и нашир на север от Лисабон, бяхме убедени, че един ден ще се върнем. Това не е от страните, от които можеш да си тръгнеш просто ей така.

И ето ни днес отново тук, но този път в онзи приказен най-южен рай, който португалците наричат Алгарв. 

Плажът Benagil (снимката е от portuguesa.ru)

Името на областта означава запад. За да разгледа човек всичко, тръгвайки от испанската граница на изток до най-западната точка – Sagres, му трябват 10-ина дни и кола. Но когато не разполагаш нито с едното, нито с другото, а общественият транспорт не е най-голямото предимство в района, намираш начин да вземеш най-доброто от всичко, което си изчел, видял, чул. 

Отседнахме в един от комплексите в близост до Albufeira. Основаното от финикийците градче, заселено след това от гърците, а после – от римляните, се превръща във важно пристанище при поредните завоеватели – маврите. Те построяват мощна крепост и я наричат  Al-Buhera, от където идва и името на селището.   
Из този симпатичен град и по намиращите се наблизо красиви плажове ни разходи една още по-симпатична варненка, която от 8 години е избрала това място за свой втори дом. Португалците са един от народите, които с такова обожание и гордост говорят за историята и за родината си, че оставят вярното впечатление у всеки, че навремето наистина са били една от основните световни сили. Но за разлика от други мои любими нации, които, къде от чувство за величие, къде от убиващата всякаква мотивация за учене жега, отказват или ги домързява да говорят на английски, най-югозападните европейци се справят прилично с езика или поне всячески опитват да се разберат с чужденците. Аз лично винаги съм се разбирала с тях чудесно: аз – на испански, те – на португалски. А и ги намирам най-близки като манталитет до нас.        
Разказаха ни, че си имат 3-те най-важни F-та в живота на нацията:      
- F като Fado (фадо);     

- F като Fátima (вяра);            

- F като Futebol (футбол).

Интересното е, че и българите, отишли да живеят там, също приемат заобикалящата ги красота като нещо, към което и те принадлежат, и с готовност и нескрит  ентусиазъм ти показват места, за които, колкото и да си подготвен предварително, можеш да изпуснеш, и те потапят в неповторима атмосфера. Така беше първия път, така - и сега. Ако не беше нашата мила екскурзоводка, нямаше да знаем за тази прекрасна малка църквичка, скрита от основните туристически артерии.

Можехме да се натъкнем и на тълпите нетрезви английски почиващи, които през юни все пак са количествено безобидни, но звуково и енергийно трудно поносими. С нейна помощ ги избегнахме и просто придобихме далечна и бегла представа за това, което се случва там денонощно през август. Нещо като по нашите морски курорти.

Погледахме града и централния плаж, където е разположена и скалата символ на Albufeira, отвисоко. 

А приказният плаж Dos Arrifes, който тя ни показа, беше първото ни съприкосновение с чудните скалисти плажове на Алгарв. 

Видяхме и известния São Rafael.

А ето какви хубости още срещахме по пътя.

С много красота в очите, атмосфера в душата и благодарности за всичко се разделихме с нашата сърдечна португалска варненка и се отправихме към плажа на Salgados.  До него стигахме, минавайки през различни комплекси с обсипани с цветя огради, маслинови градини,

живи плетове от олеандри и иглолистни

и специално изработени пътеки, стигащи до самия плаж, намиращ се зад дюните, отделен от погледи и недосегнат от строителни набези.

Курортите тук не са на плажа (или поне аз такива не видях). Налага се да повърви човек малко по дървените пътеки. А ако това малко е повече от 5-6 минути, хората предлагат влакче от хотела до плажа. 

В Salgados видяхме безброй грамотно изградени разсадници за палми – всяка със собствена поливна система, срещу които местните определено негодуват, защото не били най-характерната за областта растителност.

На мен обаче не ми смутиха душевния покой. Напротив, придадоха още една екзотична нотка към цялата хубост. Дори тротоарите се строят с предварително направено място за палмите, които чакат да бъдат пренесени от разсадника, когато му дойде времето. 

На следващия ден местен гид, роден с похвално слово за родината си на уста и призван да я показва в най-добрата ѝ светлина, ни взе и ни устрои един дълъг ден по градчета и плажове. След като ни запозна с портокаловите, маслиновите градини и тези за авокадо и рожкови, ни отведе в Silves – чудесно бяло и уютно градче с добре запазена надвиснала над него крепост. 

От там ни спря за спираща дъха почивка на Ponta da Piedade. За мен тази красота е неземна.

Поизгубили речник, за разлика от нашия гид, чието слово не секна и за миг през целия ден, се отправихме към Lagos. 

И тук личат следите на първите заселници – картагенците, последвани от римляни, вестготи, византийци и накрая от маврите през 13 в.

Тук е паметникът на Енрике Мореплавателя, чиято африканска експедиция съвпада с началото на великата епоха на плаване и колонизиране на Португалия. Улиците и най-вече пешеходните зони са декорирани с малки павета с различни мотиви. Споделихме с нашия гид за това, че още в Лисабон сме установили колко трудно се върви по тях, особено ако не си на равни обувки, на което той отговори, че равни плочки има по целия свят. Ако и тук сложат такива, това няма да е Португалия. И е съвсем прав. 

Крайбрежната променада беше приказна, с акостиралата реплика на някогашните каравели,  с които португалците са откривали новите земи. 

Близо до Lagos се намира и плажът Dona Ana, който съчетава най-малкия и най-големия плаж в областта. 

Следващата ни спирка беше Algar Seco.

Какво да напиша за тази прелест? Че това са две очи на пещера, които поглеждат към безкрайната морска шир. Че успяхме да слезем до океанското дъно 2 часа преди ежедневният прилив да вдигне нивото с 3 метра и от пещерите в скалите да остане само информацията, че ги има. Че за пореден път замлъкнахме пред величието на природата. Че… Че…

Последната спирка за деня беше Carvoeiro – кацнало на два хълма селце, чиито къщички са като произведения на изкуството.

Следващия ден прекарахме по плажовете в Salgados, аз лично – с риза, защото поривистият вятър, денонощен наш спътник, от който дори варненци и сливналии биха се изненадали, улесни изгарянето ни и ни понахрани с пясък J

Е, не успяхме да видим всички хубости, които Алгарв предлага, особено тези, до които се стига само по вода (за хора със стабилен вестибуларен апарат), но усетихме за пореден път онази неповторима атмосфера на Португалия, онези безкрайни, сменящи се постоянно картини пред очите ти, онзи аромат на портокали, маслини и море и онова топло и сърдечно отношение – всичко, заради което не можеш да си тръгнеш от тази страна просто ей така.