Предпразнични терзания - I част

Всяка година, като дойде декември, се започват хранителните терзания за това как „ще се наложи да преяждаме“ по празниците и неминуемите истерии с подаръците. И без да си даваме сметка, превръщаме онези дни, за които всички уж съзнаваме, че са най-чаканите, най-хубавите, тези, в които се случват чудеса, в едномесечен генератор на свръхстрес. Може би защото този на работа, по улицата, понякога у дома и къде ли още не ни е достатъчен.

Положението с подаръците наистина е тежко. От години наблюдавам доброволното строго самонаказание най-вече на женската част на човечеството в тази връзка. Стига се до постоянна умора, паник атаки, депресии, апатия. Защото вярваме, че „трябва“ да купим по нещичко, освен на семейството, на всички братовчеди, вуйни, лели и на техните предци, наследници и спътници, които далеч не са ни толкова близки, но… традицията повелява и сме длъжни да я спазим, каквото и да ни коства! За да не обидим някого. Не че някой от тях има нужда от това, което ще му подарим. Да си признаем - колко често питаме някого от какво има нужда? Не, ние държим да изненадваме. И накрая: „Ооо, прекрасно електрическо одеяло за 5-годишната принцеса, нищо че тази година получи вече 3 такива! Ще ползва докато навърши 40. Уредена е!“ Или: „Я, какъв разкошен пластмасов кютюк съм харесала за на стрина Гергина внучето! Те у тях нямат къде да се обърнат, че 3 поколения живеят в 2-стаен апартамент, ама сега детето си иска своето. Дай да задръстим и без друго вече несъществуващите свободни пространства с масивни играчки!“

Изобщо мила потребителска картинка. Дали не би било по-лесно, ако през годината, когато знаем все пак на кого бихме искали да подарим нещо, не го попитаме на какво би се зарадвал? И да си имаме един кашон или място, където да слагаме предвидените за подаръци неща, когато ги купим (не в края на декември непременно, а когато и да е през годината).

В моето семейство си подаряваме книги, ваучери, билети за концерти, пътувания. Подаряваме си емоции, събития. Или просто даваме парите, които сме готови да похарчим за близките си, за да решат те как да ги оползотворят по най-добрия за тях начин.

Трупането на вещи е много сериозен психологически проблем, чийто предмет сега няма да засягам.

Разбира се всеки има право да избере какво, на кого и дали изобщо да подари. Как да си (дез)организира предпразничните дни. Но за да не се напрягаме излишно, наистина е по-добре да го правим доста преди да настъпи масовият хаос по магазините, за да можем да усетим настроението и духа на Коледа и да си оставим все пак време и пространство да ни се случи и някое чудо, току-виж.

Усещането, че сме си свършили предварително „работата“ за предстоящите празници, докато другите всяка вечер мерят кръвно, пият сода против киселини, силни болкоуспокоителни против главоболие, е великолепно и е една от малките награди, които заслужаваме за добро планиране и за умението да си осигуряваме спокойствие в най-напрегнатите, а уж най-приятни дни на годината.

Скоро ще си поговорим и за „наложителното“ преяждане по празниците. А до тогава – погрижете се за себе си и си направете празниците приказни. Нямам предвид като в приказка от братя Грим в оригинал ;) 

*****************

Снимката е от https://blog.thewellnessuniverse.com