ПРЕДПРАЗНИЧНИ ТЕРЗАНИЯ - II ЧАСТ

Надявам се, че не сте успели да си докарате безсъние или друго нарушение в стремежа си за перфектната Коледа, но ако дозата стрес не ви стига, все пак се задава голямото ядене. 

В първата част на предпразничните терзания си говорихме за това как доброволно поддържаме почти постоянно високи нива на кортизол, избирайки подаръци за всеки, за когото се сетим, за да няма сърдити. В търсене на тези коледни жестове на внимание или на задължение, нямаме време да се храним, да пием вода, за дишане не говорим - изобщо да поддържаме нормален физиологичен жизнен ритъм. Евентуално вечер, като се приберем изнемощели от обиколките (защото те не траят ден-два-три), или нямаме сила да сложим и залък в устата си, или изяждаме света. И в двата случая организмът започва да се запасява за „черни дни“, защото не знае кога точно и как ще му се случи нещо нормално. Има хора предвидливи, които решават да постят (най-често хранително) или да преминат към друг по-лек режим. Така, използвайки много по-малко енергия за справяне с обичайните хранителни недоразумения, с които го обсипваме, същият този организъм ни отпуска повечко енергия за справяне с текущите задачи. Е, стига да не постим с бял хляб, намазан със заводска лютеница, солети, бисквити с повечко захар, че, видиш ли, ни причернявало, и с всякакви други „безалкохолни“.

Истинският проблем не е в неяденето в даден период на определени или никакви храни, а започва с подготовката на Бъднивечершната трапеза. Самата мисъл за приготвянето на 7-9-13 броя ястия вече генерира същата онази биохимия, която протича и по време на самото готвене и после при яденето. Защо са нужни такъв голям брой нечетни ястия? Традицията повелява! Да, ама традицията се е зародила във времена, когато около масата са се събирали, освен основните членове на семейството, задно с многобройната си челяд, плюс внуците, правнуците и всички онези братовчеди вуйни и лели, стари свати и кумици, за които вече говорихме, защото тогава всички са живеели заедно. Понятието за семейство далеч е надхвърляло числено днешното разбиране за такова. И от тези 13 ястия всеки, като щипне от това-онова, се е нахранил нормално. Тежестта идва не само от броя, а и от количествата. Имам един приятел, който съвсем с основание изропта как веднъж майка му му дошла на гости и, за да не мисли какво да готви 40-годишното дете, му направила сарми. Е, добре, майчински жест на внимание. „Какво внимание, сестро, тя ми направи 160 сарми, моля ти се!“ Не знам кога, как и  колко е сколасал да изяде. Но това не е частен случай. 

Приготвянето на празничната трапеза си е ритуал, в който би следвало да вложим чиста, добра енергия и любов. А как да се случи, след като от рани зори, та дори от предния ден, сме подхванали да готвим все едно идва краят на света и вечерта едва дишаме от умора. Ако ще правим традиционния брой нечетни ястия, нека едното от тях да не са 160 сарми и нека повече от половината да са ядки, сушени и пресни плодове, туршия, салати. Дори 3 основни ястия, пък било то и колкото да ги опитаме, са бич не само за стомаха. Но ако човек е решил да си го причини, кой може да го спре!?

Положението ескалира в следващите дни, когато коледно на масата се завръщат всички животински продукти накуп. Най-голямото движение е до кухнята и обратно и то предимно на домакинята. „Е, една седмица все ще изкараме някак си. Все пак не се случва всеки ден! От Нова година – край!“ Първото новогодишно обещание. Хубаво, ама след тази седмица идват Йордановден, Ивановден, Атанасовден, Антоновден и той януари свършил. А ние все сме на масата като за последно.

Какво ли би се случило, ако не ядем с очите си по празниците и опитаме да спрем, когато получим сигнал за това? Стига да го усетим. Как ли щяхме да се чувстваме, ако празнувахме с душите си, а не със стомасите си? Ако не ни е грижа за нас самите, няма как да възпитаме и у децата си истинските ценности на който и да е празник. А никога не е късно да възпитаме и себе си по начин, който да ни осигури по-добър, осъзнат живот, в който висшата добродетел е да умеем да му се радваме, да сме щастливи (и) извън празничната трапеза.

******************
Снимката е от http://kkkbtu.dsm.gov.kz