Хюга - датската тайна за умението да създаваме уют за душата си тук и сега

В началото на годината обещах да ви запознавам с различните подходи по света за по-добър живот. Стартирах с японския икигай и с малко тъга след споделеното от прочелите го, разбрах, че повечето от вас все още го търсят и за жалост не го живеят. Всичко това обаче е поправимо, стига само човек да поиска. И ако някой ви каже, че това няма как да стане, не забравяйте, че гледната му точка са неговите (не)възможности.

Днес ще ви разходя малко до Дания, от където идва следваща тайна за щастие, основана на умението да създаваме уют за душата си тук и сега. Темите за психическата устойчивост и умението да живеят добре хората от северните страни и от Япония са в диапазона от най-щастливите нации до най-депресивните, известни със самоубийствата си. И вероятно във всичко има истина. И едните, и другите са изключително дисциплинирани, уважаващи правилата и законите, калени от неблагоприятните атмосферни условия. Такива хора полагат усилия, за да постигнат онова състояние на dolce vita, което щедро дарените със слънце и бриз южни народи имат за даденост. И никак не е случайно, че именно те, уж по-студените и отчуждени нации, създават правила за добруване и се учат на тях с присъщата им упоритост.

Наскоро в пространството се плъзна една думичка, която на никого нищо не говореше, но много бързо набра скорост. Хюга. 

Появи се и Малък наръчник по хюга на Майк Викинг. Ето и краткия анонс на книгата: Хюга се нарича всичко – от „изкуството да създаваш атмосфера на интимност“, „комфорт за душата“ и „липсата на дразнители“ до „да изпитваш удоволствие от наличието на успокояващи неща“, „споделени моменти на уют“ и „да пиеш какао на светлината на свещи“. И колкото повече чета, толкова повече ми се потвърждава знанието, че тези потребности са заложени у всеки човек, но волята да ги удовлетворят имат малцина. Защото все бързаме, все сме заети с нещо много важно… Веднага си спомням за нелепия остатък от миналото: пазим шоколадовите бонбони, новите чинии и чаши, красивата покривка и сребърните прибори за гости. И сега не е много по-различно, защото на хората не им се занимава, няма на изложба да се показват, вкъщи пред наши си хора може всякак. Е да, ама не! Защото после да няма: К‘во станà, та не вечерàхме!? Не е важно хората да ни видят. Ние сме важните. И тези, които обичаме. Ние имаме нуждата да си създадем този уют, тази нотка удоволствие от малките неща, които правим всеки ден.            
Спомням си как моите скъпи приятели Светла и Румен, които преди години заминаха за Канада и в последствие им се родиха двете деца, създаваха тази атмосфера на домашното огнище съзнателно. Светлето ми сподели как всяка събота и неделя пече нещо вкусно (хляб, сладкиш, бисквити), за да научат децата аромата на уюта и това да стане част от техния живот. Добавете към това и друг един аромат – този на прясно смляното кафе. Дори аз, която не обичам кафе и нямам нужда от него, за да се събудя, потопена в една такава хюга обстановка, бих опитала и от кафето, и от тестото, за да се почувства душата ми добре.    
Моят висш образец в умението да създаваш уют за себе си, за семейството си и за приятелите си е една невероятна дама, с която ни свързват най-прекрасните детски години и неподправени отношение и до днес - Пепа Попова-Кънева - добре позната светска личност, а сега - и автор на рубриката Пепитеният бележник. 

Снимката, която виждате тук, е направена у тях в един от онези хюга моменти, които Пепи по неповторим начин създава с безпределната си фантазия, емоция на топлина, чувство на естетика и много любов. Всеки елемент си има мястото и носи своето послание. И това не е светски прием. Това се случва всеки път, в домашна обстановка за посрещане на декември или на пролетта, на рожден ден, на друг празник или просто порив за уют с най-близките хора.

Хюга е и още нещо, освен сърцато подредената маса и ароматите в дома. Хюга е обличането на най-топлия любим пуловер в студените зимни дни, когато искаме да се разходим в снега. А както казва един приятел: Има разлика от това да не ти е студено до това да ти е топло.  Хюга е и топлина, и светлина – да си ги създадеш, особено когато географски не ти достигат. Хюга е да усетиш удоволствието от книгата, с която преди сън се отправяш към Морфеевото царство, без да ти измръзва ръката, която е извън завивките. Хюга е и просто да седиш и да съзерцаваш изпълнила цялото ти същество красота. Погледът, усмивката, мълчанието на любим човек, в които се разтваряш…

Важно е да имаме кътче вкъщи, на работното място и преди всичко в душата си, в което да се чувстваме спокойни, в мир и да дишаме леко. Важно е да отделяме внимание на това, което ни кара да се усмихваме, да раздвижва пеперудите в стомаха ни, да забравяме за световното положение, за хорската неудовлетвореност… Щом датчаните могат и го правят, какво ни липсва на нас!? Не искам да давам отговор, защото ще си разваля хюга обстановката, която съм си създала, за да творя.           
И да се научим да се потапяме в нашия си неповторим свят, с любимите хора. Макар и мъничко, но всеки ден. Не изисква кой знае какви усилия или неземни умения. Но осмисля битието ни и така определя и съзнанието ни.