Моята първа книга "Избрах да живея добре"
През май тази година, около
рождения си ден, когато хората обикновено изпадат в сатурнови дупки, (а аз до
скоро не подозирах за тях, но след това избрах да не им се поддавам ;), написах
първата си малка книга за трудния път към себе си, по който тръгнах преди 13
години, благодарение на внезапното парализиране на лявата половина на тялото
ми. Дължах тази лична история на всички хора, с които съм работила и
продължавам да го правя като НЛП консултант, личностен треньор или ментор през
всичкото това време. Никой от тях не ме попита: От къде знаеш всичко това? Минавала ли си през нещо подобно? И въпреки това ми повярваха и поискаха да
тръгнем заедно по техния път на промяната.
И
все се питам: Защо е нужно на човек да му се случи нещо наистина ужасно, да
стане главно действащо лице в реална драма, за да му поуври главата и да
започне да прави добрите избори за себе си!? Всички правим тези избори по
трудния начин. Преди това живеем с вярването, че сме безсмъртни. И един ден,
ако се случи така, че малкото камъче преобърне колата, се плесваме по челото и
започваме да се чудим: Защо на мен? Къде
сбърках? За жалост тези неща много рядко се учат в семейството и никога в
училище. А отговорите идват твърде късно, когато въпросната кола е разбита на трески
и всички крепежни елементи са се пръснали далеч по пътя.
А
те нещата са простички и не особено трудни. Но всеки с уроците си. Аз ще
направя всичко по силите си, за да ги предам на моето дете и на всички, които
искат да знаят как и защо е добре човек да обича себе си и да вярва в силата на
мисълта и на сърцето си.
На
добър път!
Коментари
Публикуване на коментар