Талантливите деца на талантливите ми приятели

Всеки човек се ражда с определена дарба. И има изконното право, дори задължение да твори, да изразява себе си по своя единствен и неповторим начин. Истински ценно и важно е някой да открие тази заложба от ранна възраст и да подбутне детето по пътя, който ще му позволи, както казваше майка ми: „да развие това, което му е навитичко“, и ще го направи щаслтиво.  

Когато аз бях дете, всички ходехме в музикални, художествени, танцови, спортни и всякакви школи – всеки според интересите и възможностите си. Ползата от изкуството и от спорта за развитието на индивида е неоспорима. Но не за това ми думата днес.  

Изключително ми е приятно да ви представя две малки дами, които Вселената е поръсила с повечко таланти, а те, с любовта и подкрепата на родителите си, развиват и го правят по начин, чийто резултат буди възхищение.

Тези от вас, които са попадали на книгата ми „Избрах да живея добре“, няма начин да не са обърнали внимание на илюстрациите в нея. По-голямата част са на 10-годишната Мелиса Мартинова от Хасково. Мелиса е първородната дъщеря на моята много добра приятелка Веселина Петрова, която избра да превърне страстта си към изобразителното изкуство в своя професия и сега е учител в Детската градина по изкуствата в родния си град. Макар и до ден днешен да ми обяснява как това при нея е само страст и не е убедена, че има талант, аз грам не ѝ хващам вяра и съм убедена, че тази дарба Мелиса, както и по-малката дъщеря Селин са наследили точно от нея. Веси беше първият художник на театрално-музикалната ми формация „Експеримент“. Невероятно креативна, с чудесна фантазия, успяваща да излее върху белия лист или платно всяка появила се в главата  ѝ идея. Дори в този студентски формат, аз успях да събера първо най-талантливите си приятели, които доведоха други талантливи млади хора и заедно да постигнем това, което „Експеримент“ остави след себе си. Никога не съм правила компромис с таланта и смело мога да заявя, че всеки, минал през тази школа, е бил помазан с повечко от необходимата доза дарба. 

Мелиса ми влезе в сърцето с картините, които бяха част от всички изложби на школа „Колорит“, където тя и до днес твори. Госпожа Веселина Делчева, ръководител на школата и нейна учителка, забелязва таланта на детето в малките групи на детската градина и я взема под крилото си още тогава.

Започвам представянето  ѝ с картината, която избрах за корица на книгата си и за профил на страницата си. Обърнете внимание на детайлите и вижте зад нарисуваното. Прекрасна е!

 Следващата картина детето рисува още ненавършило 6 години.

Особено ме очароват рисунките  ѝ със сух и маслен пастел.

Акварелът е другата сила на Мелиса.

Тя обаче не спира само до тук. На една от изложбите откриваме нейна глинена фигура. А съвсем ми отнесе главата онова чудо, наречено иглонабиване или сухо плъстене на вълна, за което се иска неземно търпение и майсторство. Само който е опитвал, знае за какво говоря.

Знаех как рисува Мелиса, следя с голямо вълнение развитието и изявите  ѝ. Но когато майка  ѝ ми се обади да ме помоли да чуя запис от радиото, на който детето пее, и да споделя честно какво ми е мнението, онемях. Повярвайте ми: мисля, че разбирам от пеене достатъчно, за да мога да кажа, че, преди да слезе на Земята, Мелиса се е наредила не само на една опашка за таланти, ами на всичкото отгоре - по няколко пъти. Напоследък можем да я чуем само като част от вокална група „Сладуранчета“, защото пък друга голяма страст напъва да ѝ заеме времето - народните танци. Ако музикалността не е от майка  ѝ, то рисуването и танците Веселина определено е успяла да предаде и възпита у децата си. Ето ги и двете талантливи сестри, които искрено вярвам, че имат много още какво да покажат на света.

Всъщност Мелиса мечтае, като всяко одухотворено дете, за простички неща: да отиде на лагер, да  ѝ купят колело. Но голямата  ѝ мечта е да стане художник. Ти вече си художник, прекрасно дете! И аз от сърце ти пожелавам да стигнеш толкова далеч, колкото искаш, и там, където ще си щастлива с всичките тези дарби и по начина, по който ще можеш да изразяваш красивата си душа! Бъди смела, защото съдбата обича и помага на смелите!

*********************

А сега е ред на друга малка фея – Дария Ангелова Иванова, на 7 г. от Добрич. Някои от вас вече се досетиха по името, че имам честта да ви представя дъщерята на най-добрия си и най-талантлив приятел от ранното детство Ангел Иванов. Същият Ачката, който пък беше музикален директор в „Експеримент“. Същият, с който пишехме за отрицателно време, ей-така преди репетиция 6, 7 или 8-гласови аранжименти на песни. За една от тях Надка Караджова, светла  ѝ памет, чувайки я преди един от съвместните ни концерти, каза на мъжа си: Стефане, слушай как са я разработили тези деца. Няма да се излагаме с нашия аранжимент. Ще отпадне от програмата, та да не берем срам след тях!  

Ангел беше най-музикалното дете, което познавах. Той е и най-талантливият музикант, с който съм работила през всичките тези години. И макар да знам, че и той като Веселина особено скептично и недоверчиво ми се усмихва сега, докато чете, дълбоко вярвам, че музиката изгуби много, когато той реши да се развива в друга сфера. Не мога да му се сърдя, защото и аз направих същото. Завършвайки руски и японски, без да е хващал в живота си четка (освен в задължителните часове по рисуване), нито някой от неговия или от рода на съпругата му, днес Ангел е баща на една прекрасна малка художничка, която още в яслата търпеливо и старателно оцветява книжки, без да излиза от контурите. Едва 4-годишна Дария започва да рисува всичко, което ѝ се е случило през деня. На една от изложбите в детската градина рисунките  ѝ правят особено впечатление и родителите  ѝ решават да я заведат в школата на Олга Иванова в Младежкия дом в града. И ето какво сътворява детето на първия си урок:

Дария обожава часовете по рисуване и Олга. Там децата творят свободно, водени само от собственото си желание за себеизразяване – без рамки, без ограничаващи правила, без „това не се прави така!“ И ето резултата:

Без да подозира, че нейна рисунка участва в конкурс, печели специалната награда на „Малък Битолски Монмартър 2018“. А друго значимо признание е втората награда от конкурс в памет на Христо Господинов-Печката.

Всеки път, когато видя рисунка на това дете, усещам необяснима радост, че се докосвам до един толкова чист и топъл свят. Чувствам се много уютно в него, макар и на хиляди километри. Дари е дете с голямо сърце. Все още не знае каква иска да стане, но иска да рисува картини и да дарява спечелените от тях пари.

Ето как тя вижда връзката си с мама, която понякога не може да вмести в картината, защото, макар и нужда, за да изтупат заедно килима, се оказва твърде голяма J

Есента Дария ще е ученика в първи клас в училище по изкуствата, където е избрала да учи китара. А по-добър личен пример от татко няма. По нейно настояване ще продължи да рисува в школата на г-жа Иванова. Татко неуморно ще я чака 3 пъти седмично до 8:00 вечерта пред залата, а тя ще продължава да дарява най-великите емоции на всички, които толкова я обичат и подкрепят по нелекия път на изкуството. Но когато го правиш с душа и си щастлив, нищо друго не е то значение.

Мила Дария, върви смело по пътя на сърцето си! Имаш талант, който ще те води към най-широките хоризонти и ще те спасява в най-тежките мигове. Ти умееш да пръскаш топлина и любов, да се търкулваш като пареща от вълнение майчина сълза и да даваш живот на всяка дошла от сърцето ти светлинка! Бъди благословена!