Кажи ми кой си, но със сърцето си

Наскоро попаднах на изследването на Брене Браун – професор в Хюстънския университет, за това как пътят към щастието минава през уязвимостта.

Чрез многобройните си интервюта, на базата на които създава и книгите си Даровете на несъвършенството, Борбата да си пълноценен и Връзки, тя открива, че в основата на това, да се чувстват непълноценни в една връзка съвременните хора, стои срамът. Срамът да признаем пред човека до себе си какви сме всъщност, и то от самото начало, заради страха, че ще го изгубим, преди да сме го спечелили. Срамът от това, ако той/ тя разбере какви сме всъщност, ние няма да сме достойни да бъдем част от неговия/ нейния стойностен свят.

Когато попитате хората какво е за тях любовта, голяма част започват да ви обясняват за любовните си неуспехи. На въпроси за междуличностните отношения, получавате отговори за липсата на такива или за вече разрушени.

За жалост това наистина е масово явление. Хората се съмняват в себе си, в потенциала си, в умението си да приемат и да обичат другия, без да кроят планове какво и как точно да променят в него. Достойнството е абстрактна идея, искреността е спотаено пожелание, а смелостта, или ще използвам думата кураж, която идва от латинското cor – сърце – достояние за малцина.

Този срам и този страх са свързани с нашата уязвимост. Всеки е уязвим. И по-добре да споделим това с човека до себе си, отколкото да страдаме заради  несъвършенството си. Да бъдем искрени, чисти, неподправени е задължително условие, за да съществува една връзка. Правя уговорката, че връзка за мен означава директно и пълноценно общуване на четирите нива – интелектуално, емоционално, духовно и физическо.

Хора, приели да бъдат уязвим и да не се страхуват от това, Брене Браун нарича искрени. Те не се страхуват от това да поемат отговорността първи да кажат: Обичам те!, да предприемат първата крачка, без да имат гаранцията, че ще получат очакваното  отсреща. Аз самата не веднъж съм писала и винаги пледирам за това да подхождаме не само към любимите си хора, а към света въобще, без очаквания, без предварителни сценарии в главите си, защото те влачат след себе си разочарования.

Уязвимостта е в основата както на страха и на срама, така и на човешкото щастие. В стремежа си да бъдем безгрешни, ние опитваме да потиснем негативните емоции, но заедно с тях потискаме и положителните, което ни причинява депресия. Ще подкрепя тези думи на изследователката, защото наистина няма как да изолираме само неприятните си емоции и да се радваме на хубавите. Ние или умеем да потискаме емоциите си, което е крайно нездравословно, или да ги изразяваме по най-асертивния за нас начин, което пък говори за нашия висок EQ – коефициент за емоционална интелигентност.

Безкрайно трудно е да разголим душата си дори пред човека до нас. Но декларирането на нашата слабост ни дава силата да сме истински и пълноценни партньори. Ще попитате: Не рискуваме ли да злоупотреби любимият ни човек с нас по този начин? Ще ви отговоря с въпрос: Как злоупоребата се връзва с любовта във вашата глава?

Когато спрем да се срамуваме от себе си, спрем да се страхуваме, че ще ни наранят, знаейки за уязвимостта ни, наистина ще започнем да живеем пълноценно - да обичаме повече, да се отнасяме по-добре към себе си и към и хората до нас и тези в нашия стойностен свят. И в замяна ще получим същото отсреща.