Не съди прибързано за нищо в живота си

Живял някога баща с четиримата си синове. Когато момчетата поотраснали достатъчно той решил, че е време да им предаде своята мъдрост и натрупания през годините житейски опит. Но най-много от всичко искал да ги научи никога да не съдят прибързано за нещата от живота. 
Затова ги събрал една вечер край огнището и им казал, че има задача за тях. Далече от пътя за дома им растяло старо крушово дърво. Всяко от момчетата трябвало да отиде до това дърво през различен сезон от годината и да види как изглежда то. След което да се върне и да разкаже на останалите какво е видяло.

Минавало си времето, изредили се сезоните. Всяко от момчетата изпълнило заръката на баща си и се прибрало обратно вкъщи. Бащата отново ги събрал заедно и ги помолил всеки от тях да опише какво точно е видял.     
Пръв започнал да разказва най-големият син. Той бил при дървото през зимата. И го описал като грозно и разкривено, сковано от студа, с клони натежали от сняг и обвити в ледена кора, все едно е изсъхнало...         
Вторият син ходил при дървото, щом настъпила пролетта. И пред очите му се разкрила очарователна гледка. Всичките му клони били отрупани с красиви снежнобели цветове, излъчващи сладък и упойващ аромат. Той бил запленен от видяното и когато разказвал за това вкъщи, уверил останалите, че никога по-рано не е виждал нещо толкова красиво...        
На третия син се паднало да иде при крушата в началото на лятото. Той оспорил думите на своите братя и я описал като напълно разлистена, цялата пременена в свежо зелено. Тя изглеждала преливаща от живот и пълна с обещания...
Последен бил най-малкият син. Той ходил през есента. И уверено заявил, че всичките му братя грешат. Защото пред неговите очи дървото било цялото отрупано с узрели и сочни плодове. А листата му били обагрени в огнени цветове и започвали вече да окапват...
Тогава бащата ги успокоил, че и четиримата са прави в твърденията си. Защото всеки от тях е видял единствено и само един от сезоните в живота на това крушово дърво. А после ги посъветвал никога вече да не съдят за дърво или за човек само по един от неговите сезони. Обяснил им, че удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта, които определят същността на живота, могат да бъдат измерени само накрая, когато са преминали всичките сезони...