Искам ≠ имам необходимост от

Запитвали ли сте се някога каква е разликата между това да искате нещо и да имате необходимост? Желанието, като логическо ниво, съответства на имам и на правя (примерно искам да ям шоколад, искам да правя гимнастика, да се разхождам, да мързелувам...), докато необходимостта – на съм (нуждая се от почивка, за да се заредя с енергия, да съм пълноценен).

Голяма част от желанията на хората не съответстват на нуждите им. Това е и причината те да се чувстват неудовлетворени, когато са приключили с изпълнението на определено желание. Случвало ли ви се е, когато сте разочаровани или изживявате силна отрицателна емоция, терапевтично да се втурнете по магазините и да си накупите какво ли не (дрешки и/ или обувки), от което нямате нужда, а просто ви харесва и компенсира негатива? За да намерите причината на това си състояние, се запитайте какви ви пречи да бъдете възникналият проблем.

*Емоция: бясна съм, че не ме поканиха с тях този уикенд!

 Реакция: Затова ще си остана сама вкъщи, ще си поръчам хиляда любими неща за ядене и ще си направя филмов маратон!

Правилно зададени въпроси:

-          Когато аз съм с тях (в добри отношения сме и сме заедно някъде), как ме кара да се чувствам това?

-          Кое ми е важното в това общуване?

-          Кои са другите начини, по които мога да постигна това състояние и да удовлетворя тази си необходимост?

-          Кой от всички начини избирам, за да я удовлетворя сега?

-          Готова ли съм да го направя и как ще се чувствам след това?

Целта е да възвърнете и да запазите вътрешния си покой. Нито хилядата любими вкусотии, нито филмите, нито каквото и да е друго НЕ необходимо нещо би компенсирало празнотата ви. Затова в шопинг терапията, няма нищо терапевтично. Ако ми кажете, че сте възстановили из основи похабените си нерви, пиейки валериан, имам основание дълбоко да се усъмня в отношението ви към себе си и не само.

Ние сме в състояние да познаваме единствено собствените си нужди. Никой друг не би могъл да ни отговори на горепоставените въпроси вместо нас. Нито пък ние да отговорим, ако някой ни ги зададе за себе си. Важното е да имаме смелостта да поемем отговорността сами да си помогнем, защото само така това ще има добри последствия за нас и резултати. В противен случай ще си влачим една нескончаема вина, без да знаем защо точно, и ще си ровим все по-дълбоко в ямата, докато самата тя ни погълне. Как ви се струва подобна перспектива!? Ако не я приемате особено радушно, знайте, че само вие можете да я промените, действайки различно – във ваша полза.