Добре че го направих
Имало едно време едно малко градче с 4 отделни квартала.
Първият квартал се казвал ДА, ОБАЧЕ ... Хората, живеещи в него, винаги смятали, че знаят кое как трябва да се направи. Но когато дойдел моментът да го свършат, всеки път отговаряли с: Да, обаче... И все си намирали някакво оправдание, за да не го свършат. Отговорът им винаги бил грешен, а те били ненадминати в това да прехвърлят вината за случващото се върху другите...
Вторият квартал се наричал ЩЕ ГО НАПРАВЯ ... Там хората знаели кога какво трябва да правят. Подготвяли се за това стъпка по стъпка, обмисляли дълго своите действия. Но когато най-накрая се решавали да действат, разбирали, че вече са пропуснали своя шанс. И тогава започвали да се вайкат и да си обещават, че следващия път ще бъдат по-решителни. Но все го отлагали. Дори решението да не отлагат повече живота си, го отлагали за някой друг път...
Третият квартал носел името ЕХ, АКО ... Неговите жители имали много силно развито усещане за живота. Те винаги знаели кое е най-правилното в дадена ситуация и как трябва да се постъпи. Но... това ставало едва когато вече всичко било свършено и било прекалено късно за каквото и да е. Чак челата им били разранени да си блъскат главите в стената във вайкане и съжаления за отминали неща и пропуснати възможности...
В най-раззеленената част на града, където били най-красивите къщи и най-цветните градини, се намирал четвъртият квартал - ДОБРЕ ЧЕ ГО НАПРАВИХ!
Когато излизали на разходка из града и минавали през този квартал, хората от ЕХ, АКО винаги гледали с възхищение на всичко наоколо.
Тези от ЩЕ ГО НАПРАВЯ също искали да отидат до там, да се поразходят и да разгледат, но все не успявали да намерят време и възможност за това.
А живеещите в ДА, ОБАЧЕ, вместо да се радват на всичко красиво в тази част на града, все мърморели и намирали от какво да се оплачат. Или сенките на дърветата не им били достатъчно широки или гъсти, или слънцето трябвало да изгрява по-рано...
Но и жителите на ДОБРЕ ЧЕ ГО НАПРАВИХ също си имали свой недостатък: В техния мозък бил блокиран Центърът за генериране на оправдания! По тази причина мястото, където те живеели, винаги изглеждало красиво, подредено, спокойно. И животът за тях бил истинско удоволствие...
Какво ли би било, ако всички се пренесем в квартала ДОБРЕ ЧЕ ГО НАПРАВИХ и да поживеем поне известно време там?
Автор - C. Dundar
Първият квартал се казвал ДА, ОБАЧЕ ... Хората, живеещи в него, винаги смятали, че знаят кое как трябва да се направи. Но когато дойдел моментът да го свършат, всеки път отговаряли с: Да, обаче... И все си намирали някакво оправдание, за да не го свършат. Отговорът им винаги бил грешен, а те били ненадминати в това да прехвърлят вината за случващото се върху другите...
Вторият квартал се наричал ЩЕ ГО НАПРАВЯ ... Там хората знаели кога какво трябва да правят. Подготвяли се за това стъпка по стъпка, обмисляли дълго своите действия. Но когато най-накрая се решавали да действат, разбирали, че вече са пропуснали своя шанс. И тогава започвали да се вайкат и да си обещават, че следващия път ще бъдат по-решителни. Но все го отлагали. Дори решението да не отлагат повече живота си, го отлагали за някой друг път...
Третият квартал носел името ЕХ, АКО ... Неговите жители имали много силно развито усещане за живота. Те винаги знаели кое е най-правилното в дадена ситуация и как трябва да се постъпи. Но... това ставало едва когато вече всичко било свършено и било прекалено късно за каквото и да е. Чак челата им били разранени да си блъскат главите в стената във вайкане и съжаления за отминали неща и пропуснати възможности...
В най-раззеленената част на града, където били най-красивите къщи и най-цветните градини, се намирал четвъртият квартал - ДОБРЕ ЧЕ ГО НАПРАВИХ!
Когато излизали на разходка из града и минавали през този квартал, хората от ЕХ, АКО винаги гледали с възхищение на всичко наоколо.
Тези от ЩЕ ГО НАПРАВЯ също искали да отидат до там, да се поразходят и да разгледат, но все не успявали да намерят време и възможност за това.
А живеещите в ДА, ОБАЧЕ, вместо да се радват на всичко красиво в тази част на града, все мърморели и намирали от какво да се оплачат. Или сенките на дърветата не им били достатъчно широки или гъсти, или слънцето трябвало да изгрява по-рано...
Но и жителите на ДОБРЕ ЧЕ ГО НАПРАВИХ също си имали свой недостатък: В техния мозък бил блокиран Центърът за генериране на оправдания! По тази причина мястото, където те живеели, винаги изглеждало красиво, подредено, спокойно. И животът за тях бил истинско удоволствие...
Какво ли би било, ако всички се пренесем в квартала ДОБРЕ ЧЕ ГО НАПРАВИХ и да поживеем поне известно време там?
Автор - C. Dundar
Коментари
Публикуване на коментар