Притчата за окования слон - Х. Букай

Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други деца, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си. Но след номера и дори малко преди да излезе на арената, стоеше все вързан за едно колче, забито в земята, със закачена на крака му верига.         
А колът беше само парченце дърво, забито едва на няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.         

Тук явно има някаква загадка.
 Какво го спира толкова ?          
Защо не бяга ?      

Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.    
Тогава зададох съвсем ясно въпроса: Щом е дресиран, защо го оковават ?
Не си спомням да съм получил някакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и за колчето и си спомнях за него само когато срещах други хора, които си бяха задавали този въпрос.       

Преди година разбрах, че за щастие се е намерил достатъчно умен човек, който е открил отговора: Слонът от цирка не бяга, защото е бил вързан за такъв кол още много, много малък.         

Затворих очи и си представих беззащитното новородено слонче, вързано за кола. Сигурен съм, че тогава малкото слонче се е дърпало,блъскало и напъвало, мъчейки се да се освободи. Но въпреки всички усилия, не е успявало, защото онзи кол е бил твърде здрав за него.
Представих си как е заспивало изтощено и как на другия ден се е мъчело, на следващия и на по-следващи също. Докато един ден, един ужасен за него ден, животното е повярвало в своето безсилие и се примирило с участта си.
Огромният силен слон, който виждаме в цирка, не бяга, защото си мисли, горкият, че не може.           
Споменът за поражението, преживяно малко след раждането му, го е белязал завинаги.
Но най-лошото е, че той никога не дръзва да постави под съмнение този спомен.
Никога, никога не дръзва да изпробва отново силата си..          

Всички ние сме донякъде като слона в цирка: крачим по света, привързани към стотици колове, които ни отнемат свободата.   
Живеем с мисълта, че не можем да направим куп неща, просто защото някога, преди много време, като малки сме опитали и не сме успели.
Така ставаме като слона и си набиваме в главата: не мога, не мога и никога няма да мога!
Растем с тази мисъл, която сами сме си внушили, и затова никога повече не се опитваме да се освободим от кола.          
Понякога, като усетим оковите да дрънчат, поглеждаме колчето и си мислим:

НЕ МОГА И НИКОГА НЯМА ДА МОГА!      

-Това става и с теб. Живееш, обвързан със спомена за друг човек, който не е успял и който вече не съществува.
Единственият начин да разбереш дали можеш да постигнеш нещо, е да опиташ пак, влагайки цялата си душа.    

Цялата си душа !