За невероятната способност на хората да си създават проблеми

Едно от нещата, в които съм абсолютно убедена, е, че ако думата ПРОБЛЕМ не съществуваше в нашия речник, животът ни щеше да е далеч по-лесен и приятен. Но даже и така, човек наистина притежава уникалния талант да си създава неприятности, да тормози сам себе си и от там – всички наоколо, т.е. да участва във филми, пишейки сам сценарии с възможно най-неразрешимите конфликти. И в повечето случаи това го опиянява.

А замислили ли сме се поне веднъж колко по-зряло и полезно щеше да е, ако се възприемахме не като част от проблем, често реално несъществуващ, който сами сме си създали, отколкото като част от неговото решение? Защото именно решението ни дава опита, знанието и умението да се развиваме (не като драматурзи).

            Най-често срещаните проблеми в пространството са:

·         Имам проблем с парите;

·         Имам проблеми в общуването;

·         Имам проблем с това да си намеря партньор;

·         Имам проблеми с детето/ децата си;

·         Имам проблем с килограмите;

·         Имам здравословен проблем;

·         Имам проблем с намирането на добра работа.

Как бихме могли да превърнем тези проблеми в опит, т.е. да станем част от решението им? Като начало е добре да си дадем сметка и да приемем, че това, което ни се случва, е плод на нашия начин на мислене, на нашата нагласа. Ще си позволя да цитирам пример от личния си опит: до скоро бях непоклатимо убедена, че достойно бих могла да нося златен олимпийски медал по каръщина – винаги изпусках автобуса за секунди; в зала за 180 души единствено моят стол беше счупен; това, за което се бях наредила на опашка, вечно свършваше пред мен; а имаше ли някой луд, или пиян на място с много хора, незнайно как все се докопваше до мен и започваше или да ми се кара, или да ме държи отговорна и виновна за войната в Залива, за световната финансова криза,...; в такси не беше ми се случвало да не хвана червената вълна на светофара... и какво ли още не. След като започнах да се занимавам и с НЛП, и с коучинг, и изобщо да работя върху себе си, си дадох сметка, че сама, с начина си на мислене, на фокусиране върху негативните събития, сама привличам всичко това, широко отваряйки му врата към живота ми. Сега вече не вися по спирките, винаги сядам на удобен и здрав стол, а за по-малко от 2 години се запознах с много интересни и успели хора, с които общуването наистина е удоволствие, нямащо нищо общо с терзанието: Защо все на мен!? Не казвам, че беше лесно да си пренастроя и пренапиша цялостната концепция за света. Не стана и веднага. Но в основата на всичко лежи вече достатъчно известният Закон за привличането. Ако трябва да го кажа на езика на българския фолклор, ще звучи така: Каквото повикало, такова се обадило или Каквото посееш, това ще пожънеш.  
Като лингвист ще приведа примера с ученето на чужд език (който в случая е релевантен за нагласата към успеха и е абсолютно валиден за всички практики): първо човек си купува учебник и речници и започва – чете, пише, слуша, повтаря, чете, пише, слуша, повтаря,... Упражняването на наученото е най-важното за приложението му в практиката. Докато в един момент човекът започва да мисли на този език, да сънува на него, свободно да общува. И така този език вече е част от неговия потенциал, от арсенала му, част от успеха му и от него самия.
Сега нека видим как всеки от гореизброените проблеми можем да трансформираме в опит.

   

ПАРИ

Мисълта за нещо, което ни тревожи, поражда тревожност. А мисълта за успех поражда успех. Обърнете внимание какви мисли поражда у вас идеята за пари. Помолете хората, с които най-често общувате, да ви обръщат внимание на коментарите и изразите, които правите по повод парите въобще. Ако често се оплаквате от липсата или недостига им, ако се улавяте, че казвате: парите са за това да се харчат; 20 лева – къде не съм ги дал;  нали виждаш как свършват хората с парите,...просто нямате шанс да решите този ваш проблем. Замисляли ли сте се как успелите хора всъщност са успели? Повечето от тях са написали книги, споделяйки опита си. Ще кажете: То само с книга не става! Така е, не става, но от там се започва. И после започвате да прилагате наученото стъпка по стъпка, с достатъчно постоянство и още повече вяра, че вие заслужавате това да ви се случи. Променете мисленето си относно парите, начина, по който говорите за тях, изхвърлете от речника си изразите, които ги отдалечават от вас.   

ОБЩУВАНЕ

Имали ли сте пример за подражание в семейството, или човек, който ви е учил как се общува? Ако отговорът е НЕ, вероятно имате притеснения да говорите свободно и с когото и да е. Направете си списък със страховете, които мислите, че ви създават подобни затруднения. Бихте поставили успешно начало на справянето с това, ако приемете тези страхове като част от себе си и ги споделите с хората, в общуването с които те се проявяват: Бих искал да ти кажа някои неща, но се страхувам от... Тези страхове нямат нищо общо с теб, те са част от мен и бих искал да ги преодолея малко по малко. Давайки си правото да се страхувате от каквото и да било, вие поемате лично отговорността и  започвате да се променяте. Ако не приемете това, нещата ще си останат постарому.  

НАМИРАНЕ НА ПАРТНЬОР

Може би неведнъж сте правили дълъг списък с изисквания, които евентуалният ви партньор трябва да покрие. Дали пък не сте прекалено взискателни? Обърнете внимание на това, че списъкът ви е основан на минали вярвания и страхове. По-добре се вслушайте във вътрешния си глас и го оставете да ви срещне с подходящия човек в точния момент. Това обаче не означава да седите и чакате той да ви позвъни на вратата. Предприемете конкретни действия в тази насока. Бихте могли да си набележите няколко мъже/ жени, които срещате често (в магазина, в квартала, в парка), които да поздравите с най-хубавата си усмивка. Дайте си малко време, за да разпознаете усещанията, които всеки един от тези хора поражда у вас и чуйте отново вътрешния глас, който ще ви каже ДА или НЕ.

ПРОБЛЕМНО ДЕТЕ 

Какво според вас означава проблемно дете? И как точно на вас ви се е случило такова? Твърдението: Какво кротко дете им се падна на съседите! Нашето е истинско бедствие!!! -  звучи най-малкото несериозно. От къде им се е паднало - от лотарията или някоя промоция? Дали проблемът не е във вашето отношение към детето?
Има 2 типа родители: такива, които копират методите и поведението, приложени върху тях самите от техните родители, и други, които правят точно обратното, защото никак не одобряват отношението, на което са били жертва. Успешният модел обаче няма как да е нещо, случило се преди 20 или 30 години, което повтаряте в чистия му или в обратния вид. Сигурни ли сте, че сте искрено заинтересовани от нуждите на детето си, забравяйки всичките си насадени вярвания и теории за възпитанието? Научете се да ЧУВАТЕ децата си, работете с тях, играйте с тях, дайте им цялата си любов – те нямат нужда от друго. Станете съучастник на детето, помолете го да извървите заедно неговия път и то да ви помага. Не му налагайте непрекъснати забрани и наказания: Не прави това! Не ходи там! Дайте му алтернатива. То има нужда да прави нещо и да ходи много, да твори, да действа, да изразходва, да открива. Кроткото дете, за чиито родители казват, че не са разбрали, че имат дете, става опасно, когато порасне. Поощрявайте го непрекъснато. Отбелязвайте всеки негов успех, макар и минимален, работете с утвърждения, научете се взаимно на доверие, създайте му добро самочувствие. Словесен шамар от рода: Какво като имаш 6 по английски, имаш 4 по математика!, моментално ви отрязва пътя към това да намерите общ език по какъвто и да е въпрос. Горещо ви препоръчвам книгата на Джон Кехоу и Нанси Фишер Подсъзнанието може всичко – за деца от 3 до 12 години. Родителите, изпробвали поне една от техниките в книгата, твърдят, че отношенията им с децата коренно се променят и се подобряват. 

ИЗЛИШНИ КИЛОГРАМИ

Свръхтеглото е защитен механизъм. Хората с този проблем имат склонността да се нагърбват с много задачи, без да си дават правото да се възнаградят по някакъв начин, след като свършат всичко. Да не говорим за доставяне на удоволствие. За тях яденето, ако случайно го приемат като удоволствие, непременно е последвано от наказание. Изпитват вина от това, че са приели нещо хубаво (под каквато и да е форма) и се стремят да възвърнат равновесието си лишавайки се. Най-големият им страх е да бъдат унижени, да ги накарат да се срамуват или те да направят това с другите. Срамуват се, когато ядат (и не са сами), запознават се с някого, правят любов и т.н. Дайте си сметка за това колко и кои от всички неща, които поемате като задължения, ви идват свръх и започнете малко по малко да се освобождавате от тях, без да се срамувате, че ще ви унижат за това, че не можете да се справите и после да се самобичувате. Изключете наказанието, последващо всяко удоволствие, от менюто си на поведение. Ако нещо ви харесва, просто му се наслаждавайте. Не си вменявайте вината за дълбоко прегрешение. За това как само със силата на мисълта можете да решите този масов проблем, прочетете подробно в енциклопедията за метафизичните обяснения на болестите с автор Лиз Бурбо Твоето тяло казва Обичай се!

ЗДРАВЕ 

Когато някоя част от вашето тяло се разболее, тя ви прави услуга. Обърнете внимание на посланието, което ви изпраща; за какво служи тази част на тялото, каква функция изпълнява. Така ще можете да си дадете сметка къде сте излезли от релсите. Ще си позволя отново да ви дам пример от личния си опит. Тъй като винаги съм се занимавала с много неща наведнъж и доскоро почивката за мен беше изгубено време, в което можех да свърша още нещо полезно, търчах непрекъснато надолу-нагоре, воювах на няколко фронта 7 дни в седмицата по близо 20 часа на денонощие, в един момент тялото ми реши, че ще ми покаже, че това, което правя с него, е престъпление. Започна да ме блокира с болки в ставите. Аз не спрях. Само си купих нещо за мазане от аптеката. То продължи да комбинира със силни изтръпвания, които затрудняваха ходенето ми (търчането ми). И това не ме спря. Докато накрая самото тяло реши, че ще ми парализира цялата лява половина, приковавайки ме на едно място, та дано най-накрая му дам малко покой. Не стигайте до подобни изстъпления. Разчитайте навреме всеки подаден сигнал. Ако не започнете да разбирате тялото си и да му станете най-добрият приятел, то ще ви наказва по жесток начин, защото е злопаметно. За да бъде добро към вас, просто го обичайте и се вслушвайте в него. Отново ще ви препоръчам книгата на Лиз Бурбо Твоето тяло казва Обичай се!, както и друго нейно произведение Слушай твоето тяло.

РАБОТА

Кое е последното нещо, което сте направили, търсейки вашата мечтана работа? Колко обяви сте прочели и колко от  тях усещате като вашата; дали сте пратили еднаква автобиография на всички, или за всеки работодател според изискванията му; имате ли самочувствието, че вие сте точният кандидат и как се чувствате като такъв; какво е поведението ви, каква е физиологията ви, стойката ви, как изглеждате, как и какво говорите, имате ли предварителен план,  знаете ли какъв искате да е изходът от всяко интервю, на което се явявате? Погледнете се отстрани. Харесвате ли се? А може би искате да промените нещо. Помнете само, че с поведение на загубеняк, няма да станете победител. Изборът е във вашите ръце. Ако решите, че няма работа, която да ви хареса, и работодател, който да ви заслужава, а и да ви плаща заслуженото, никога няма да намерите такива. Ако седите вкъщи, окайвайки положението си, или сте на работата, която не понасяте, само от страх, че ще останете на улицата, тези страхове непременно ще привлекат нежеланата ситуация. Каквото повикало, такова се обадило. Съдбата помага на силните.

Вие решавате: да сте част от проблема или от неговото решение.

___________________

Изображението е от pinterest.com