Това, че някой не те обича точно по начина, по който на теб ти се иска, не означава, че не те обича с цялото си сърце

Това е една от прословутите 13 фрази за живота на Габриел Гарсиа Маркес. Съвсем човешки, истински, мъдри. 

Познавам много хора, които уж харесват и приемат горното съждение, и въпреки всичко се вкарват в жестоки драми с неразрешими конфликти, разменяйки си безумни реплики от рода на:

Тя: Ти изобщо не ме обичаш!

Той: Ох, пак ли започваш!? Кой, кажи ми, по-добре от мен самия знае колко силни са чувствата ми към теб? По колко пъти искаш да чуваш това, че те обичам?

Тя: Да, чувам го, но по никакъв начин не усещам любовта ти!

Той: Е, ти също не правиш кой знае какво, за да ме караш да се чувствам обичан!

Какво всъщност е любовта? Как да я открием, внедрим и запазим в отношенията си? Как да я разпознаем, след като няма никакви ясно дефинирани физически характеристики като форма, големина, цвят, мирис, плътност?... А дали има вечна любов?

Нека тръгнем от идеята, че картата в главата на всеки от нас е строго индивидуална. Тя представлява съвкупност от нещата, които възприемаме от реалността, и филтрираме през собствения си опит, познание, убеждения, ценности, интереси, вярвания, култура... Светът винаги е по-богат от представите, които сме си изградили за него.

Така е и с картата за Любовта на всеки един. Човек се учи да обича от първите дни на живота си. Вижда, чува и усеща как това се случва между родителите му, между близки, познати, случайни хора,... Среща го навсякъде покрай себе си и всеки път то е различно. Прекарва през своите филтри, това, което харесва, приема го и по-късно го обогатява с опита си. Затова няма как двама души да обичат и да изразяват любовта си по един и същ начин. Което в никакъв случай не означава, че между тях не може да има изключително силни чувства. Смисълът на всяко общуване, каквото е и любовта, е в отговора, който получаваме и в реакцията, която предизвикваме. Това е и най-важният критерий за успеха на насочените към партньора ни действия. Същността не е в  това, което си мислим, че той или тя трябва да изпитва към нас, а в действително изпитваните от него или от нея чувства.

Ще се опитам да дам един простичък пример. Любимото ястие на баща ми е мусака. Но когато ходи за риба, си взема червеи, защото знае, че това е една от предпочитаните храна на съществата, чието внимание е тръгнал да привлича, за да му хванат на въдицата. С мусака при рибите номерът му няма да мине.

Така е и в една връзка: колкото и странни (според вас) да са вкусовете на вашия партньор, когато избирате начин да изразите любовта си, тръгнете от неговите предпочитания, а не от вашите. Само така ще бъдете разбрани. В противен случай, изхождайки от вашата лична карта, рискувате да попаднете в ситуация като в гореспоменатия диалог.           

Как да разберете какво обича вашият партньор? Наложете си да тренирате и увеличавате непрестанно нивото на вниманието си, да разчитате и най-слабите подадени ви сигнали от човека до вас и бъдете винаги готови да експериментирате. Ако проумеете, че провалът е в само във вашата глава, а на практика съществува само обратната връзка, ще си позволите много по-голяма свобода да фантазирате, да опитвате различни неща. И там, където разчетете знак “+”, продължете оцветяването на картинката и всеки път добавяйте по нещо ново и различно. А там,  където знакът е “-“, моля опитайте с друг спорт! Колкото по-разнообразни са подходите ви, толкова по-ефектни и интересни ще бъдете.

Моя приятелка беше направила най-великият (според нейната карта) план за рождения ден на съпруга си. Но още в началото на изпълнението си даде сметка, че този план няма нищо общо с неговото разбиране за прекрасен рожден ден. Тогава реши да преглътне себе си, да прехвърли юздите на човека до нея, за да управлява той, както намери за добре по пътя, който сам си избере, и в края на деня той сподели: Това беше най-хубавият ми рожден ден! Благодаря ти, че сподели това усещане с мен!  Сега вече тя знае коя картинка с какво може да дообогатява и кой цвят да не подхваща изобщо. 

Толкова е простичко: забравяме за себе си, наблюдаваме и експериментираме, като си даваме правото понякога да бъркаме. Не е важно колко силно любимият ни обича или ние обичаме любимия си. Важно е как му показваме това така, че да ни разбере. И ето ти едно безкрайно поле за изява на фантазията. И така цял живот...