Когато човек се научи да обича себе си и другите безусловно, той подчинява материалното, намира вътрешен покой и истинско удовлетворение

Лиз Бурбо е основател и ръководител на канадската школа за личностно развитие Ecoute ton corps (Слушай своето тяло). Автор е на книги, които  помагат на хората да разтълкуват комплексите и страховете си, да разчитат сигналите на тялото си да опознаят самите себе си и да живеят по начин, който ще ги удовлетвори и ще бъдат щастливи.

Още на 10 години малката Лиз мечтае да живее в голям град, да работи нещо, където може сама да си е шеф, и да пътува много. Винаги е знаела какво точно иска и е била достатъчно упорита, за да го постигне.

Г-жо Бурбо, кога и как почувствахте, че трябва да поемете по пътя на хармонията между тялото, духа и емоциите и кое беше най-трудното?

Усетих тази нужда в момент, в който започнах да напълнявам. Записвах си всичко, което ям и пия ежедневно. Така си дадох сметка до каква степен храня физическото си тяло, както  и    останалите си две тела – умственото и емоционалното. Разбрах и това, че физическото ни тяло ни помага да си даваме сметка за случващото се с нас отвъд физичното.  Благодарение на този опит се обърнах по-скоро към духовната страна на живота (любовта към себе си и към хората), отколкото към рационалната,  в която живеех.

Какво ви накара да създадете школата Слушай своето тяло и кой е изворът на неизчерпаемата ви енергия, който Ви държи във форма през всичките тези години?

Това беше мечта, която последвах. По-късно осъзнах, че не е било просто мечта, а предчувствие, врата, която се отвори, за да ми помогне да взема решението да споделя с хората всичко, което съм открила през 15-те години на изследвания и наблюдения.  

Що се касае до формата и енергията, това се дължи на факта, че уча хората на истинска любов вече 27 години и винаги съм във връзка с тези, които искат да подобрят качеството си на живот.

Говорите за любовта като за висша сила, способна да се пребори с всичко. Кой Ви научи да обичате безусловно? Как и кога усещате тази сила в най-голяма степен?

В следствие на личния си опит, който беше да обичам при определени условия и по този начин да понасям всички неприятни последствия както във връзките си (разведох се с първия си съпруг), така и в здравословно отношение (доста физически проблеми и увеличаване на теглото), малко по малко промених начина, по който обичах – започнах да обичам със сърцето си, а не с главата си. Така успях да синтезирам целия си опит, за да мога да го предам на хората.

От къде започва самоуважението и увереността на човека в собствения му потенциал?

От любовта към себе си, от приемането на нашата същност, на това, което сме, и най-вече в приемането на това, което не харесваме в себе си. Открих, че човек не може да бъде това, което иска, ако не приеме да бъде това, което не иска, т.е. ако не се приеме с всичките си недостатъци. Това е истинската любов към себе си. Това е приемане без осъждане кое е добро и кое лошо.

Аз съм лингвист и фразеологията винаги ми е била интересна като дисциплина. Но не съм успяла да открия никъде другаде, освен при балканските народи, поговорка, която казва: Не е важно аз да съм добре, а съседът да е зле! Какъв е пътят на промяната, по който тези народи трябва да тръгнат, за да се отърсят от негативната си  нагласа?

Никога не съм чувала тази поговорка, която е в абсолютен разрив с истинската любов. Тези хора, дори и повлияни от вярванията на своите страни, са човешки същества. Всеки човек е божествено проявление на земята, чието най-голямо желание е да живее в любов. Дори и да не са живели по този начин до сега, когато чуят да се говори за това и са дори в минимален контакт с усещанията си, ще разберат, че това е истината и те самите искат да поемат по този път. Когато човек иска да причини зло другиму, той получава същото в замяна. Тези хора имат нужда да научат, да разберат и да почувстват  Закона за причината и следствието. След това трябва да решат какво искат за себе си, без да се интересуват какво се случва у съседите.

Кое е Вашето предпочитано място в света и защо?

Нямам такова. Аз съм космополитен човек. Има места и неща по света, които ми харесват повече, и други – по-малко. Посетила съм близо 50 страни и всичко ми е интересно.  Но не бих избрала друго място за живеене, освен Квебек, където са ми корените и където качеството на живот е много високо.

Вие сте автор на енциклопедията на метафизичните причини на всички заболявания Твоето тяло казва: Обичай се! Каква е вашата рецепта за добро физическо, душевно и емоционално здраве?

Отново ще спомена истинската, безусловната любов. Всеки възникнал физически или душевен проблем е знак, че не приемаме нещо в себе си. Често си мислим, че това е неприемане на черта от нечий чужд характер. Но тази черта обикновено е част от нас самите и ние не я приемаме в този й вид.

Кое е най-важното в една интимна връзка?

Всеки да приеме различията у другия. И да уважава нуждите и желанията му.

Какво бихте казали на родителите, които непрекъснато се оплакват от децата си?

Че децата са дошли в живота им, за да опознаят (родителите) по-добре себе си чрез тях. Да си направят списък на всичко, което определят като лошо или недостатъчно добро за децата и така ще открият това, което не приемат у себе си. Да престанат да искат да променят децата си, тъй като нищо няма да се промени, ако не приемат себе си.

Как започва и завършва един ден на Лиз Бурбо?

Един нормален ден започва с гимнастика, закуска (плодове) и четене на духовна литература. Завършва отново с четене и ревизия на деня.

Как си почивате?

По  принцип дните ми са пълни с ангажименти, които много ми харесват. С годините се научих да делегирам това, което не ми харесва толкова много, и така се изморявам по-малко. Когато само физическото тяло е изморено, са достатъчни няколко часа сън, за да се възстанови. Ако съм имала неприятни емоции или противоречия през деня, си правя равносметка преди да си легна, за да разбера какво е трябвало да науча от тази случка, преди тя да е взела голяма част от  физическата ми енергия.

Имате ли нужда от малко повече време и за какво?

Времето е ресурс, върху който съм работила през целия си живот.  От съвсем малка искам всичко да знам, да експериментирам и често съм се оплаквала от липсата на време. В последствие започнах да осъзнавам кое точно мога и искам да правя всеки ден, което ми даде усещането, че разполагам с повече време. Настоящото ми предизвикателство е да стана тотален господар на времето си, разтегляйки го колкото ми е необходимо.

Какво бихте посъветвали хората, които искат да вземат живота в собствените  си ръце?

Да не се подвеждат по хора, които имат различни от техните желания и нужди, да са в постоянен контакт с онази част в себе си, която ги довежда до състояние на екстаз, и да предприемат действия, не стъпили върху страховете си, а такива, които биха ги довели до големия успех.

Интервюто взе Надежда Николова