Интимност

Задавали ли сте си въпроса какво всъщност представлява интимността в една двойка и изобщо в човешките взаимоотношения?

Когато съм питала повечето хора, с които се срещам и контактувам, отговорът в 90% от случаите е бил: хубав секс. Да, интимността не непременно изключва сексуалността, но съвсем не e същото. Двете неща могат да съществуват абсолютно независимо. Да не говорим, че в главата на тези, които схващат интимността преди всичко като доверие, сексуалният акт е правене на любов, а не (само) необходимо физическо и здравословно удоволствие. Интимност може и да има между двама души без физически отношения, както и обратното. За много хора такова чудо като платоническо приятелство между мъж и жена няма. Но всеки има право да робува на ограничаващите си вярвания, само защото той самият не е способен на подобно.

Интимността е взаимното даване на възможност за пълно себеизразяване, водещо до развитието на двамата партньори. Тя е истинско доверие, неподправена искреност, пълно разбиране, безрезервна любов, както и правото на всеки да бърка и да се учи от това, без да бъде осъждан или непрекъснато преценяван.

Жалкото е, че хората са склони да споделят и да доверяват изключително лични неща, засягащи тях самите и партньора им, на всеки друг (дори на случайно срещнат непознат напът), но не и на самия партньор. Сковани от страха да не бъдат разбрани погрешно, да не бъдат отхвърлени, изоставени, унижени и знам ли още какво, те се лишават от удоволствието да изживеят наистина пълноценно една връзка.

Как би изградил интимност някой, който пред приятели говори как дните на половинката са преброени, кълне се, че никога повече не би допуснал подобно отношение, защото то погазва ценностите му, вече му се повръща от капризи и тероризъм... и в следващия момент, когато телефонът звънне, същият този категоричен човек сменя тона от разярен лъв на невинно котенце и хуква презглава към допреди секунди отрицавания субект!?!?

Вярно е, че шансът всеки да си намери половинката е 1 към 6 милиарда – минимален, но възможен! Тогава нещата се случват с невероятна лекота, от самосебе си, и наистина са прекрасни. Когато обаче попаднете на човек, с когото все пак не сте само и само, за да не сте сами, положете заедно усилие да вървите един към друг, да имате смелостта именно на този човек да доверите себе си, да се разгърнете, да обичате, без да имате определени очаквания, да си говорите и да се чувате, признавайки, че именно по този начин се развивате един друг и че интимността, като дълбоко емоционално преживяване, е наистина в основата на вашата връзката.