Осигурете си лично пространство и уважавайте това на другите

Всеки жив организъм на земята има естествена нужда от пространство, за да живее и да се развива. Липсата на такова е противоестествена и води до биологичния край на засегнатото същество.

Човекът се нуждае от физическо, емоционално и умствено пространство. Физическото са домът му и неговият личен кът там – стаята му, леглото му, бюрото му; работното му място; здравето му, храната му. Емоционалното пространство представлява желанията, целите, ежедневните избори, които прави, близките му, приятелите, усещането му за красота,... Умственото пък са мислите, вярванията и страховете, знанията и не на последно място моментните на усамотение, от които всеки има нужда, за да си направи инвентаризация и да продължи напред.

Вероятно понякога ви се случвало да мислите, че това няма как да стане, особено живеейки или работейки с хора, чиито нужди са абсолютно различни. Примерно децата с бойни викове обръщат къщата с краката нагоре, когато имате нужда от тишина, за да си починете; не харесвате приятелите на партньора си, но той държи  на всяка цена да присъствате на общите им срещи; някои от хората, с които живеете, обичат да си складират разни вещи и, според вас, ненужни боклуци, както прави Гоголевият Плюшкин, а вие сте от тези, които изхвърлят всичко, което в момента не влиза в употреба.

Заявяването и отстояването на личното пространство се възпитава от ранна детска възраст. Но тъй като родителите обикновено залитат към една от двете крайности – пълен контрол над детето или да прави каквото ще! – а да не забравяме, че единици са тези, които дават личен пример в тази насока, мисията придобива почти невъзможен характер. Та асертивните хора, усетили неизбежната необходимост от лично пространство, трудно успяват да се наложат в един объркан и нездравословен свят.

Причините, поради които не смеем да заявим себе си са няколко:

Ø  изпитваме страх да не ни помислят за егоисти или да ни отхвърлят;

Ø  чувстваме се виновни, че искаме нещо за себе си;

Ø  мислим, че да обичаш някого, означава да му позволим всичко, включително и да ни обсеби пространството;

Ø  самите ние не уважаваме чуждото лично пространство. Как тогава другите да уважат нашето?

Това умение при животните е особено силно развито и е основната линия в тяхното оцеляване и развитие. Нарича се територизъм. Същото е и при хората, но ние действаме далеч по-сложно, опорочавайки всичко с много мисли, страхове, ограничени вярвания.

Обвиненията към нас самите или към другите, както и незачитането на лично пространство не водят до никъде.

Нуждата тръгва от дълбоко вътре в нас и само ние можем да я инициираме и удовлетворим.

Като начало можем да си напишем на лист кое е важно за нашата физика, емоция и ум.

После вземаме решението да изградим собственото си лично пространство. Обсъждаме го с хората, с които живеем, давайки им пълното право да предявят своите нужди (да ги напишат и да изградят своето лично пространство) и заедно стигаме до пресечните точки, от които никоя от страните не страда. Ако някой от вас прегази безцеремонно ценностите на отсрещната страна, моля опитайте с друг...човек.

Разбира се вашето заявяване и напасването ви с останалите, няма да се получи за ден и от раз. Това е един трудничък процес, изискващ търпение и разбиране и от двете страни. Дайте си правото да грешите понякога и вижте как следващия път да бъдете по-добри.

Знайте, че всеки човек е уникален и има правото на различни от нашите нужди. Отговорността да удовлетворяваме собствените си е наша. Благоразумието да уважаваме чуждите – също. За всяко живо същество има място под слънцето и въздух, който да диша. Същото е и с личното пространство. Хармония има само там, където всеки е постигнал своята и я е напаснал с тази на другия.