За вредата от перфекционизма

Съществува една особена категория хора, която цял живот се стреми да направи всичко по най-добрия, дори невъзможен, начин, да докаже съвършенството си или поне превъзходството си пред останалите, да блесне със знания и с умения и всичко това, за да докаже най-вече на себе си, че може всичко, и то блестящо. Но в крайна сметка не се получава, защото въпросните хора никога не са доволни от себе си и след свършената работа вечно си казват: Можеше много по-добре! А реално то няма на къде повече. А ако случайно вземат, че харесат, това, което са направили, все ще се намери някой доброжелател, който градивно да ги изкритикува, че ливадата е прекрасно окосена, но по линията, която върви по диагонал от левия заден ъгъл на къщата, на около 30 см от оградата стърчи една тревичка. Изпитваното до този момент чувство на гордост от перфектно свършената задача (и принципно гордост от вечния стремеж към съвършенство) бива рязко пометено и заместено от вината, че не ставаме за нищо и наистина е можело много по-добре!

Перфекционистите са хора, които не успяват (почти никога) да са щастливи, удовлетворени, да изпитат истинска радост. Това качество влачи след себе си неизлекувана травма от несправедливост и върви ръка за ръка със страха да се изправиш пред недостатъците си.

Ще разпознаете перфекциониста по това, че губи много повече време да провери колко добре е свършил работата, отколкото реално е работил. Той проверява по 100 пъти дали някой от ъглите на покривката не е подгънат, дали едва забележимият камък на пръстена ще се върже с етикета на бельото, дали всеки косъм от прическата си е на мястото, преливат ли плавно от цвят в цвят и височина подредените по конец книги в библиотеката,... Не закъснява и изначалното съмнение в себе си, самонаказанието, ако случайно някой не е съгласен с него или му направи дори приятелска бележка, извинява се за всичко - дори когато звъни в център за услуги,  започва с: Безпокоя ви във връзка със...  А може би в характеристиките на телефонните оператори пише: Естество на работата -  постоянно безпокойство от виновни все за нещо граждани! Перфекционистът не умее да си почива. Той си чете ежедневно служебните мейли, дори да е на почивка на хиляди километри от офиса. Звъни да пита не го ли е търсил някой (разбира се той е на разположение 24/7 на служебния си телефон през цялата година), или дали от разстояние не може да бъде полезен с нещо. Това е човек, който се съизмерва с успехите си, които винаги подлага на съмнение и никога не се награждава за тях, или с несполуките си, които чудесно подхранват вечната неудовлетвореност от непостижимостта на съвършенството.

Живеем в свят на високи технологии, на които също се случва да се издънят, и то не рядко. Реално ли е човешкото същество да се съревновава с каквато и да е безкрайно прецизно програмирана машинка и какво в крайна сметка иска да докаже с това!? А всъщност може би е много по-лесно и удобно да се напъха в рамки, очертани от някой друг, да се самобичува, защото обожава да му е гадно – друго си е да те разяжда непрестанно вина отвътре (докато наистина те изяде целия), да избяга от действителността, защото тя не предлага нищо перфектно... и така до края на света!

Всъщност, ако това крайно мазохистично и нездравословно състояние носи някому върховно блаженство, кой би могъл да има нещо против желанието му за самоубийство!?