Някой друг е виновен!?...

Дали има някой, през чиято глава никога не е минавала фразата Той (тя, те... и изобщо някой друг) е виновен!?

Ако сте се почувствали отхвърлени, изоставени, унизени или предадени от някого, или несправедливо обвинени, най нормалната реакция да изпитате гняв към този човек. Идеята да му простите ви се струва абсурдна, защото всъщност вашето желание е точно обратното – да го накажете, да прехвърлите вашата болка върху него – виновника! Чудесен начин да нахраните егото си. Но какво печелите всъщност? Това не е нищо друго, освен НЕпоемане на отговорност от ваша страна. Звучи малко объркващо, знам.  Вие не изваждате проблема извън себе си, за да се саморазправите с него, а само го споделяте с някой друг, заставяйки го да поеме тежестта за случилото се. А замислили сте се дали това обвинения няма тясна връзка с ваш страх да не бъдете вие обвинени в това, в което обвинявате? Примерно: Ти си виновен аз да се проваля в това си начинание, защото те послушах и сега пак ти си причината да се чувствам толкова зле!  Въпросният виновник ангажирал ли се е с поемането на отговорност за вашите действия и непременното им довеждане до успешен финал? Сега помислете колко често сте давали съвети, които извадени от вашия личен опит не са свършили работа на посъветвания. Или да сте чували: Защо те послушах!?

Всъщност цялата обвинителна и яростна драма идва от там, че ние сме особено склонни да се самообвиняваме за щяло и нещяло. И никога не ни минава през ума да се научим да си прощаваме. Процесът е дълъг, болезнен и не винаги се получава точно както го искаме. Но си струва да опитаме, защото гневът и ядът (две сходни отрицания) са най-силно разяждащите ни емоции, оставящи големи поразии след себе си. Започнете с въпроса в какво всъщност обвинявате другия. След това си спомнете кога сте отправяли подобно обвинение към самите себе си, от какъв мотив сте били водени. Помнете, че всеки има право да изпадне в подобно състояние, което не означава непременно, че сте лош човек. Това е начинът да се пъхнете в обувките на другия, да видите света през неговите очи и да разберете какво го е накарало да постъпи така.

Отказвайки да простите, вие вярвате, че наказвате другия. Нищо подобно обаче. Вредите единствено на себе си. Това ли искате всъщност!? Ако е така, нито аз, нито който и да било друг, не бива да имаме нещо против волята ви.

Накрая бих искала да ви споделя етапите да се помирим с другия и да простим на себе си, на които съм се научила от Лиз Бурбо:

1. Емоция/ обвинение

Как си се почувствал, обвинявайки някого в нещо?

2. Отговорност

От какво си се страхувал за себе си? Какво си очаквал от ситуацията?

3. Помиряване

Постави се на мястото на другия (в НЛП наричаме това влизане във втора позиция), проумявайки, че и той е имал същия страх като теб. 

4. Прошка към себе си

Развий съчувствие към тази своя част, която е обвинявала другия.

5. Желание да изразиш себе си

Провери как ти действа мисълта да отидеш да говориш с другия човек Ако се  колебаеш, това е знак, че втори и трети етап още не са извървени. Дай си време, за да успееш. 

6. Да се видиш с другия

Сподели с човека какво си преживял и попитай дали той те е обвинявал някога в същото.

7. Връзка с родител

Спомни си кога ти се е случвало нещо подобно с родителя от същия пол като човека, с когото си преживял тази емоция. Хубаво би било да минете етапите и с него. Ако не е сред живите, това може да стане и чрез медитация.

УСПЕХ!