Умението да бъдем каквито сме

Един от най-често срещаните съвети на специалистите по личностно развитие е БЪДИ СЕБЕ СИ. Звучи убедително, макар и стилистично недопустимо неправилно (но защитата на тази ми теза е предмет на друга статия в друго пространство).

Та всички съветват пламенно да бъдем истински, да бъдем автентични, но никой не казва как точно, какъв е пътят към тази себеизява.

Вероятно сте си задавали въпроси като: Какво всъщност  означава да съм истински? Може би искрен, открит, да казвам точно това, което мисля?

Да си автентичен представлява умението да не допускаш разнобой между мислете, действията, думите и чувствата си в една и съща ситуация. Т.е. тези четири елемента, съотнесени към един и същ обект или субект,  да се препокриват. Нищо сложно на пръв поглед, но за голямата част от хората – съвсем не е безобидно. Това умение стъпва на базата на самоувереността, която разбира се при всеки е различна. Наследява ли се тя, случайно ли се придобива, достатъчно ли е някой да ни окуражава, за да си повярваме? Ще ви спестя всички въпроси, които поражда и води след себе си това толкова необходимо за личностното ни израстване и успех качество, и ще ви дам отговора, който се корени в разклатените му основи: нашите страхове – най-големите ни саботьори по пътя към истинското ни аз и автентичността ни към другите.

Страхът от това, че няма да ни харесат, е много често срещана бариера. Как отговаряте, когато ви искат мнението за нещо, което никак не ви харесва, дори не понасяте? Ще кажете: Зависи кой ме пита. Как така зависи!? Нали който и да е, пита ВАС, а не някой друг!? Или може би имате две или повече мнения за едно и също нещо? Надали. Но страхът отвътре ви е сграбчил здраво за гърлото и не ви дава да гъкнете. И съвсем логично и не на шега като последствие идват задух, астма и всякакви неразположения на дихателните пътища.

Друг пример: Любимият човек предлага нещо, което е в тотална контра с вашите разбирания, нагласи, възприятия и най-вече ви носи огромен психически и дори физически дискомфорт. Но вместо да му обясните с прости думи какво точно чувствате, преглъщате, усмихвате се престорено и се съгласявате от страх да не бъдете повече харесвани или да бъдете отхвърлени. Задавали ли сте ви въпроса до къде води непрекъснатото съгласяване с всичко: Да, мило, разбира се! Както кажеш, съкровище! Каквото искаш, слънчице! Прав(-а) си, бебчо!  Липсата на разнообразие в поведението на отсрещната страна е пагубна. Вероятността да бъдете нехаресани или отхвърлени точно поради това, че сте еднакви, предвидими, че не проявявате фантазия и гъвкавост, е в пъти по-голяма от тази, ако изразите мнение, диаметрално различно от очакваното.

Това поведение е тясно свързано с другата голяма спирачка – страх от реакцията на човека отсреща. Защо примерно децата крият оценките си, съпруги не смеят да кажат цената на поредната си покупка, съпрузи вечно си измислят оправдания за късното си прибиране след работа,...? Този страх се е вкоренил най-дълбоко у хората, които пият, ядат или пушат тайно. И хранейки го, той им прави ужасната услуга да ги изложи пред публиката или с цироза, или с вечни излишни килограми, или със заболяване на белите дробове – все неща, които уж няма от къде да дойдат.

Да сте истински ви пречи и страхът да не сте на очакваната висота, тясно свързан с безумния Данък обществено мнение и с водещия до непрестанна тревожност перфекционизъм!

Не по-малък бич е страхът да не ви сметнат за неблагодарници, който ви обвързва в неприятни за вас отношения по задължение, където играете едни несвойствени роли и се считате за задължени да върнете услугата, да направите комплимент, да поканите на гости някого, когото не понасяте, защото сте били гости на важно за него събитие,... Как се чувствате с изяждащия вътрешностите ви гняв? Гади ли ни се от самите вас? Вървите към депресия? Състояние, което като всяко друго, е въпрос на личен избор.

Всичко, наистина всичко, което правите, начинът, по който режисирате живота си, е въпрос на избор. Вие решаваме как да се чувствате, как да действате, какво да мислите и да говорите. Реализацията на идеята да сте истински също зависи от вас. Ако искате да постигнете успеха на автентичността, ето как можете да започнете:

Ø  приемете факта, че до сега не сте били истински, от страх да не страдате;

Ø  вземете решение от сега нататък да бъдете автентични, с ясното съзнание, че в началото няма да успявате на 100%. Всичко е въпрос на практика;

Ø  споделете решението си с близките си и ги предупредете да очакват промени. Дайте си правото да бъдете непохватни в началото;

Ø   ако се страхувате да кажете истината, поемете дълбоко въздух, признайте страха си и използвайте смелостта си, колкото и малко да е, за да бъдете истински;

Ø  в края на всеки ден си спомнете за моментите, в които не сте били автентични, открийте страха, който се крие зад тях и го приемете. На следващия ден се позанимайте с него по познатата вече схема: приемам – признавам – успявам!

Работейки всеки ден по малко, вие постепенно ще стигнете до истинската си същност. Ще съумеете да прогоните всички фалшиви герои и роли от себе си, които ви изпиват голяма част от енергията, фантазията и продуктивността. Така вече ще можете спокойно да използвате пълния си потенциал, за да създавате истинския си живот, към който сами ще отворите вратата на изобилието.