Емоционални сфери или сфери от емоции

Размишления след разговор с един нестандартно мислещ човек...

Има ли две, или повече различни случки, мисли, идеи, убеждения, или двама различни души, които предизвикват у нас едно и също чувство? И, независимо от отговора, дали това породило се чувство изразяваме с една и съща емоция?

Идеята за съвкупността от емоции, разположени в множество биполярни оси на координатни системи в различни равнини, но с общ център, която същият този човек ми подаде, буквално преобърна модела ми на мислене в тази посока. Което е прекрасно! Прекарах всичко през себе си, насложих новите изживявания върху вече придобития си опит, погледнах идеята от нов, неподозиран до сега ъгъл и се получи сферата, изобразена до заглавието на този текст. Реших, че острите връхчета в двата края на всяка ос са особено подходящи. Ако емоцията е добра, те стават леки и пърхащи, като по този начин приятно ни гъделичкат отвътре. А ако е лоша, се изострят, втвърдяват и усещанията, които причиняват са пробождащи, стържещи, предизвикващи особен дискомфорт. 

Различните чувства (разположени най-често в корема или в слънчевия сплит) и техните външни прояви – емоциите, са резултат от формирано отношение към един или друг обект или субект. Зараждането и протичането на всеки емоционален процес е свързано с потребностите на човека.

Да вземем най-експлоатираната бинарна опозиция добро-зло и да я разположим на една ос – от единия край нека сложим Майка Тереза, а на другия – Хитлер. Какви емоции поражда тази двойка у нас? Възхищение и ненавист примерно. Друг пример, почиващ на същата опозиция, може да бъде мир-ядрена война. Емоциите – спокойствие и страх. Трета ос: здраве-болест, съответно радост-тъга. В основата на всички тук предизвикани емоции са чувството на любов и от другата страна – на омраза. Така можем да насложим безброй много опозиции, чиито два края никога няма да бъдат еднакво добри или лоши с тези на коя да е от останалите. Затова не можем да ги сложим една над друга, а ги нареждаме в различни равнини, като запазваме единствено центъра. И така получаваме една богата на емоции сфера.

Идеята за това как едни и същи чувства пораждат различни емоции бих могла да илюстрирам съвсем простичко. Нека вземем за пример киселото като вкус. Еднакъв ли е той при лимона, при киселото мляко, при оцета, при нара, при вишните, при зелените сливи,...? Всички те са кисели, да. Но всяко е кисело по своему. И слюноотделянето, което предизвикват, е различно. Така е и с любимия човек. Ние го обичаме, но в различните ситуации тази любов би могла да предизвика емоция на нежност, радост, гняв, безсилие, агресия, унижение,... Центърът на сферата е любовта. Осите, в бинарните си опозиции с пърхащи или стържещи краища, са нейните съставни елементи.

Нека си зададем принципния въпрос: ЗА или ПРОТИВ  смъртното наказание сме. Сега да си представим, че ние сме тези, които трябва да произнесат присъда. Да предположим, че сме против. Би ли се променило нещо, ако обвиняемият е мъж или жена (имайки предвид различните инстинкти, които движат двата пола)? А ако този човек е похитил наш близък, убил член на семейството ни, отнесъл се е по особено жесток начин с дете,... Как ще отсъдим? Сега да допуснем, че сме ЗА смъртното наказание. Но този човек дефакто е невинен, а никой не може да го докаже. Няма свидетели, няма твърдо алиби... Склонни ли сме да отсъдим ЗА отнемането на нечий живот с лека ръка? Само защото всички факти сочат неговата вина. В качеството си на какви!? Ето го приложението на сферата от емоции с център наказанието.

Бихме ли могли да съотнесем тази или произволно избрана сфера към друга ситуация? А валидно ли е точно обратното на това, за което досега писах? Т.е. дали бихме могли да изпитаме едно и също чувство, от 2 или повече различни неща. Това е идеята, заради която всъщност се гмурнах в океана.

Някои са се опитали да ограничат количествено чувствата и емоциите до 15. Други са решили, че всъщност те са едно и също явление, дефинирано с различни думи. Трети твърдят, че базисните чувства, които са разпознаваеми, независимо от народност, раса, религиозна принадлежност, възраст, пол и т.н. са 4 – радост, тъга, страх и гняв. Ако човек реши да структурира информацията, която се предлага по въпроса така, че да знае в кое чекмедже да бръкне и да извади необходимото му на момента, има нужда от години време. И в това чекмедже всичко ще си е подредено изрядно, изчистено от излишното, което не му върши работа или не съответства на неговата идея. Но... ще е генерализирано. Генерализацията от една страна е добър прийом, на чиято база се формират всички правила в науката, но от друга е вид когнитивно изкривяване и влиза в противоречие с презумпцията за уникалността на всеки, която е основополагаща в настоящия случай.

Какво е в състояние да предизвика радост у човека? Генерализиращ въпрос, на който биха могли да се поставят няколко контравъпроса: Какво или кой? Радост до каква степен? Кой е човекът? Но все пак може и да се даде генерализиращ отговор: постигане на цел, среща с приятели, слънчево утро, нова връзка, вкусна вечеря, приятна ваканция, получаване на заплата, раждане, подарък, хубава изненада, любим човек,... и безброй други лица и събития. В основата на всичко е радостта. Отново прилагам модела на сферата, чийто център е тази емоция. Но във всеки един от случаите за нея е вързана друга емоция, а може и да не е само една. Ако центърът на оста е самата радост, в случая на новата връзка примерно в двата й края могат да седят въодушевлението и притеснението (+ и -); при раждането – щастието и болката (+ и -); при ваканцията – зареждането на сетивата и изпразването на джобовете (+ и -) и т.н. И пак стигаме до вече познатата ни сфера на емоциите. Ос с ос не си приличат. Сфера със сфера – още по-малко. Сетивата ни са непрестанно заливани от информация, която изборно селектираме и прекарваме през всичките си филтри. Колкото и да искаме да напъхаме новопоявила се ситуация в емоционална сфера, струваща ни се най-подходяща за нея, и от там да си направим новите изводи с цел да натрупаме още опит,  все от някъде ще щръкне някой шип, който да направи формата й съвсем различна от всички вече съществуващи, ще я обогати с усещания, ще я направи да пърха или да боде по нов начин, ще й вдъхне нов живот. 

Дълбок поклон пред всички, създаващи думи, изрази, речници, без значение на какъв език. Но още по-дълбок към безкрайното многообразие на това, което всеки от нас има у себе си, невъзможно да бъде събрано и в най-мастития речник, но създава онази първична живототворяща необходимост от фини и груби трептения, наречена емоция.