Нуждите на умственото тяло

От до сега разгледаните тела – физическото и емоционалното, умственото (или рационалното) тяло стои над другите две като управляваща сила. И трите са много тясно свързани, затова промяната в което и да е от тях, засяга пряко останалите. По-голямата част от хората обаче изобщо не си дават сметка за тази връзка и не полагат грижи за храненето на тези тела. За последствията от безотговорното ни отношение вече говорихме и днес продължаваме.

Казах, че умственото ни тяло е най-голямата ни движеща сила - къде за добро, къде движеща ни в обратна посока. То е отговорникът за нашето мислене, запаметяване, анализиране, синтезиране и за визуализирането на това, което искаме да стане с нас.

Случвало ли ви се да поискате да направите или да постигнете нещо и едно малко гласче саботьорски да писне в главата ви? Ако го послушате, то ще започне майсторски да ражда страхове и да ви образува спирачки, като ви остави да живеете в миналото, блокирайки удоволствието да вкусите от момента тук и сега.

Първа основна нужда: Истинската ни причина да СМЕ

Нека не бъркаме причината да СМЕ с основната си цел (стига да знаем коя е). Целта храни емоционалното ни тяло. Според водещите теории за личностното израстване основната мисия на всеки човек е неговото развитие. Но това е, разбира се, генерализация. Много хора нямат нужда от това, особено имайки предвид, че самоусъвършенстването стои на върха на пирамидата с потребностите.

За да утоли жаждата си, човекът е трябвало сам да реши как да си набави вода, преди техническата мисъл да създаде ВиК, а търговската - бутилиращите компании. Та някога копаенето на кладенци е било начинът да имаш вода в двора си. Но не от всеки изкоп руквала живителната течност. Всички неща, с които се занимаваме в живота си, са кладенците, които опитваме да копаем. Захванем се с нещо – окаже се, че мястото е сухо, привлече ни вниманието друго – то пък каменисто... И така можем да си изкопаем безброй дупки и те все да не са нашите. Но рано или късно стигаме до онзи единствения, който ни дава сила за живот. Този кладенец е нашата истинска причина. А истинското майсторство е да съумеем да го открием. Ако не ви се губи повече време в лутане, хващайте лопатите.

Втора основна нужда: САМОУВАЖЕНИЕ И УВАЖЕНИЕ КЪМ ДРУГИТЕ

Да уважаваме някого, означава да приемаме различията му, без да го преценяваме и още по-малко да го осъждаме. Същото важи и за нас самите, но там задачата е малко по-трудна  - да се приемем такива, каквито сме, а не цял живот да се опитваме да се напъхаме във всички калъпи, които обществото грижливо ни изработва, пък ние още по-грижливо си плащаме и данъка за това. Важното е да проумеем, че не можем да станем такива, каквито искаме (ние самите, не другите), без да се приемем с онези си черти, които не харесваме.

Как се чувствате, когато някой не зачете мнението ви, злоупотреби с властта си, не приеме различието ви? А вие самите колко сте толерантни към това някой да не е съгласен с вас, да не ви се подчини, да ви откаже примерно покана? Ще ви попитам и нещо последно в тази връзка: колко пъти сте искали да промените някого или дори само една негова черта, която ви дразни или ви пречи, да го превъзпитате? Желанието за подобни действия е тотална липса на уважение.

Ако ви е любопитно, можете да погледнете превода ми на Декларацията на самоуважението на Вирджиния Сатир. Полезна и мотивираща е.

Трета основна нужда: ЦЯЛОСТНОСТ

Цялостният човек е този, който уважава себе си и живее в пълна неподкупност. Тук изобщо не става въпрос само за корупцията в широко познатия й вид и вие ме разбирате добре. Той не се влияе от неписани правила като: Щом всички закъсняват за работа, значи е позволено! Целостта е почтеност към себе си, към близките, към дадените обещания и поетите ангажименти, съответствието между думи и действия. Ще кажете: Да, но ако науча всички така, ще ми се качат на главата! Не съм казала, да поемате всичко на гърба си. А само да стоите сам зад себе си, като много добре осъзнавате кога и къде да сложите знака STOP. Ако сте пропуснали да разберете дали умеете да казвате НЕ (това е една много добра грижа за себе си), направете го тук, отнема 6 минути.

Четвърта основна нужда: СИГУРНОСТ

Истинската сигурност, която храни умственото тяло, е спокойствието на духа, идващо от мисълта, че няма опасност по пътя ти, от която да се страхуваш. Всяко нещо си има решение, защото ние непрекъснато правим избори. Сменете понятието за проблем с това за опит(-ност). Човек има способността да мине наистина през всичко. Ние сами си слагаме граници, защото докато не пробваме, не знаем до къде ще ни стигнат възможностите. А много по-лесно е, разбира се, да не действаме: пускаме бариерата, казваме Аз съм до тук, не мога повече! и край. Какво печелим обаче?

Повечето хора залагат на това, че сигурността е собствен дом, работа, автомобил, пари... Изобщо не пренебрегвам важността на всички тези елементи, които, разбира се, няма как да вземем със себе си на тръгване, но кое от тях ни кара да се чувстваме най-малко зле? И кое ни стресира най-малко? Имате отговор и на двата въпроса? А ако наистина вярвате в сигурността на което и да е от тях, не би трябвало.

Пета основна нужда: ИНДИВИДУАЛНОСТ

За тази нужда като че ли съм писала най-много. Ние я храним, когато не се страхуваме да бъдем истински и се приемем такива, каквито сме. А това е висше умение, което ето как може да бъде развито.

Шеста основна нужда: НАПРАВЛЯВАНЕ

Всяко човешко същество изпитва необходимост да помага на някого, да дава съвети или по друг начин казано – да дава тон в живота на другите. На всичкото отгоре има и определени очаквания към всеки, с когото общува, пропускайки обаче момента, че нямат предварителна уговорка за резултата. Аз лично не обичам да съветвам, защото моят опит никак не е релевантен с този на когото и да било другиго. Още по-малко да давам тон на някого, въпреки, че пея добре;)

Ако приятел ви поиска съвет и не се стърпите да му го дадете, му предоставете правото да го приеме или отхвърли. Това е истинското направляване. Фразата: Казвах ли ти аз! е най-жлъчният шамар, който можете да му забиете, след като сте го помилвали.

Седма основна нужда: ИСТИНА

Това е най-важната нужда на рационалното тяло – изразяването на истината. Когато мислите, чувствате, казвате и правите едно и също нещо, вие сте истински. Случва ли ви се да мислите за някого, без да смеете да му изкажете на глас това, което става в главата ви? Не казвам да отидете и да изсипете всичко отгоре му. Но ако ви поискат мнението, ако ви попитат, кажете истината. Защото съм убедена, че ще се почувствате не по-малко зле, ако вас ви излъжат. Ако ще ви е по-леко, първо признайте, че ви е страх да го кажете на глас. Това е печеливша тактика. Или кажете, че не искате да отговаряте на въпроса, защото се страхувате да кажете истината.

Не всеки успява да хване лъжата веднага. Но знаете много добре как се гради доверие и как за секунди може да бъде опропастено. А какъв ще е човекът, който въпреки това ще ви търпи? Или вие самите – склонни ли сте да проявите търпимост към себе си в такъв случай или към друг в обратния?